“Война на пътя” звучи много

нежно за това, което се случва

Трябва да се измисли някакъв друг никнейм за “войната на пътя” - от този се разбира, че за нечия чужда война става дума, не нашата. Като че ли храбрите воини на тази епична битка са пришълци, домъкнали се в хубавата ни страна, за да се засичат, блъскат и пребиват по светофарите. Време е някак

да се отървем от

нежните имена

на тайфуните

В началото на 90-те г. се заринахме в боклук, незабравима гледка беше. При бурен вятър се рееха на орлова височина найлонови пликчета, памперси и хартии ни се лепяха по подметките, глутници кучета и прогонени котки пируваха денонощно, а ние викахме, че има “криза с боклука”. Нищо подобно, мърльовци сме, цапахме и никой не ни пречеше. Не беше космически боклук от друга планета, просто се изхвърляше където падне. Днес пушачите се оглеждат за пепелници и кофи, защото има глоби, а и

вече обществото

приема за

просташка

проява

мятането на фасове по земята, но тогава никой копче не ти казваше, дивашки времена.

Разни експерти днес неуморно обясняват, че държавата напоследък полагала големи усилия да се справи с “войната на пътя”. Щеше да е вярно, ако с конференции и заседания се лекуваше взаимната ни ненавист. От психологическа гледна точка агресията зад волана е следствие от дългогодишно и трайно невъзпитание на нацията, иначе защо, като отидем в Германия, сме по-ниски от тревата? Поради службогонство и интересчийство държавата се прави, че иска мир, обаче не ѝ стиска. То е ясно какво трябва да се направи, за да има ред и дисциплина, да препишат направо от Запада, вместо да симулират, че измислят топлата вода.

Когато отидеш примерно във Виена, първото, което забелязваш с потрес, е чистият въздух. Иначе си имат трафик като нас, обаче дишат свободно, как става тоя номер? Оказва се, че

австрийците са

забранили по

шосетата им

да се движат коли без т.нар. старт-стоп система. Модерна функция, при която двигателят се изключва, когато спреш на светофар, и се пали сам, щом отново натиснеш газта, спестявайки едновременно разход на гориво и замърсяване с вредни газове.

- Защо - питам аз - не въведем същото и ние?

- Защото - отговаря ми таксиметров шофьор, - ще стане страшно.

- Е, какво толкова ще стане?

- Ще свалят правителството - мрачно казва той.

Старт-стоп система имат само по-новите модели, ако обявят такава забрана, многохиляден народ ще ревне “Оставка”, дискриминиран и онеправдан, понеже не му дават

да си бръмчи с

маздата, купена

на шеста ръка

за 1000 лв.

Ето затова щяло да стане страшно. Но какво правим при това положение? Кашляме и търпим, за да не падне правителството ли? Миналата седмица се съобщаваше как ще екзекутират с нечувани глоби шофьорите, които карат в аварийните ленти на магастралите. Да, ама през уикенда “Хемус” пак се задръсти, по стар обичай бабаитите се правеха на по-хитри в най-дясното платно, а катаджиите се бяха разположили в началото и в края на участъците в ремонт, имитирайки полезност. Който е отнесъл от новите глоби, да си вдигне ръката!

“Имам приятел, бивш катаджия - започва пак таксиджията. - Разправяше, че след показна акция по пътищата ги затрупват с обаждания. Тоя бил на еди-кой си човек, оня да не го пипат и

накрая го

отнасят само

шепа балъци

Чакайте, бе, ако Сталин и Чърчил бяха водили така Втората световна, сега щяхме да сме Четвъртият райх.”

Ако властта наистина иска да спре гибелта на хора, да въведе един път завинаги сурови правила и да ги спазва като хората. Не да се оправдават от МВР, че не им достигат служители да гледат записите от камерите, та затова избирали кои нарушители да глобяват на случаен принцип.

Някой във фейсбук беше описал вълнуваща сцена как жена с лъскава количка засича многократно някакъв мъж, скъсва му нервите, той изчаква да спрат на светофар, излиза и с елегантен шут ѝ избива страничното огледало. “Защо ми счупихте огледалото?”, недоумява дамата. “Защото не ти трябва”, отговаря умникът. Тя ако знаеше, че ще плати няколко хиляди лева глоба за опасно каране, а него ако го грозеше затвор за хулиганство, нямаше да шукнат. Просто на България ѝ липсва държавата, арбитъра го няма никъде, не само на пътя. Убийци и рецидивисти са на свобода, страшно е.

В понеделник научихме как 18-годишен извадил газов пистолет в магазин във Варна, поискал оборота, но бил обезвреден от будни граждани. Въпреки свидетелите и записите от камерите полицията го освободила след 24 часа. Е, как да си карат колите,

като знаят, че от всичко има отърване?

Сигурно австрийците и те като нас влачат личностни комплекси, обаче като е казано един път, че лявата лента е само за задминаване, се съобразяват, пък ако ще за Краля Слънце да се имат. Там просто няма начин да пердашиш със 180 в лявата лента, да присветкваш и да се дуеш, не може и това е.

Австрийската държава ги е възпитала, че е по-добре да си пият хапчетата, отколкото да карат като за последно и да се бият, наясно са, че иначе бял ден няма да видят.

Нашият проблем е характерен за страните, в които човешкият живот не е на особено висока почит. Живеем в безумен порочен кръг - всички сме нарушители, а държавата се страхува да ни натисне, защото за нея те са избиратели. Нея протести на жълтите павета я стресират повече, отколкото статистиката за жертвите на пътя. От българския избирател по-издигнат няма на света.

Анализът е от "24 часа"