Историята с Димитър Върбанов от “Господари на ефира” е същинска метафора на епохата

В народната приказка “Старите хора” жесток цар заповядал да бъдат погубени всички старци, понеже от тях полза нямало. Само един болярин не убил баща си, а го скрил. Скоро царството останало без семена за посев, нито царят, нито поданиците можели да измислят решение и най-неочаквано боляринът предложил умен изход - да разровят мравуняците, там имало много семена. Направили го и народът бил спасен от глад.

Когато владетелят разбрал, че хитрият съвет идва от оцелелия старец, отменил суровата си заповед и оттогава възрастните хора били на почит заради своята мъдрост.

Ако Евросъюзът, Тръмп, Бойко Борисов и всички, които днес негодуват срещу фалшивите новини, знаеха тази приказка, щяха по-просто да решат проблема. Нямаше да се налага Мария Габриел да измисля Кодекс за дебнене на дезинформации в социалните мрежи.

Масово разпространеното обяснение е, че фалшивите новини са следствие от разрастването на виртуалната комуникация, което води до неспособност на потребителите да различават истинските от манипулираните съобщения. Те са объркани в морето от източници, не знаят на кого да вярват, превръщат се в потенциални жертви на всеки, решил да прокарва вредни внушения. Никой обаче не отбелязва, че проблемът всъщност е следствие от дългогодишна целенасочена политика срещу авторитета на медиите и журналистиката.

През изминалите двайсетина години бавно и полека управленията натискат свободата на словото, налагат цензура над утвърдените средства за информация.

Стремежът на властта да ги контролира и използва мачка достойнството им, съсипва доверието към професията. Не само в България, в целия свят тенденцията е еднаква, рухват рупорите, формиращи до вчера общественото мнение, изчезва балансът.

Скандални разкрития не водят до никакви последици, журналисти, които задават неудобни въпроси, се свалят от ефира без обяснения, издание, нападало до вчера властта, изведнъж започва да пиарства в нейна полза, олигарх, който не плаща данъци, живее в охолство и си прави партия... Та дори новината за фалшивите новини не е новина, вредни слухове витаят, откакто свят светува, за тях е измислена поговорката: “Като кажат, че сестра ти е к***а, иди доказвай, че нямаш сестра.”

Възходът на жълтата преса, хранеща се изцяло с лъжи, бе първият очевиден признак за упадъка, тя нанесе най-големия удар по журналистиката, прокара магастралата към изпростяването. Зададе тона на днешните фейк сайтове: “Сензация! Бомба! Шок!” За разлика от традиционните медии, те нямаха и все още нямат ясно лице, никой не знае къде са им редакциите, на кой телефон отговарят, кои са шефовете им.

Вината за кръстоносния поход срещу четвъртата власт се поделя по равно между политиците и самите издания и ефири, в повечето рано или късно изкушението да заменят своята независимост срещу финансова закрила надделява над призванието и морала. Ако телевизията, радиото и вестниците бяха оставени да си вършат работата, да заемат ясни позиции и да питат, днес никой нямаше да се колебае за достоверността на информацията. При наличието на достоен коректив политиката и бизнесът щяха да се държат по-иначе.

Колкото богати и мощни да са, социалните мрежи нямат механизми нито да търсят, нито да проверяват новините. По простата причина, че тяхната мисия е различна, те са клюкарници, не медии. Не разполагат с обучени кадри, които снимат, задават въпроси, ровят в документации, записват интервюта и се подписват под дописките си. Затова тези дни фейсбук и туитър се чудят колко проверяващи да назначат, така че да не пропуснат нито един сайт, група или обикновен идиот, бълващи заблуди и откровени лъжи.

В навечерието на парламентарните избори през 2013 г. гръмна Костинбродската афера. Класическа фалшива новина, разпространена в деня за размисъл в очевидно нарушение на закона. На всичкото отгоре оказа въздействие върху резултатите от вота. Вместо да изпъква до ден днешен като бурен и да служи за позорно нарицателно обаче, тя се сля с пълноводната река от измишльотини и потъна в забрава. Как да изпъкне днес на фона на скандала с руските агенти, манипулирали фейсбук в полза на Тръмп или в сравнение с фалшивите есемеси от началото на годината, че балистична ракета лети към Хавай? Фалшът вече не е аномалия, а досадно ежедневие, каквото са безумният трафик, контрабандата и телефонните измамници.

Все пак от време на време се случват интересни неща, над които си струва да се замислиш. Историята с Димитър Върбанов от “Господари на ефира” е същинска метафора на епохата, в която ценностите отчаяно се мъчат да оцелеят сред господстващия фалш. Два свята се сблъскват в нея: фейкът и разследващата журналистика.

Номерът с падането на земята и правенето на умряла лисица не го е измислил Върбанов, не е първият амбициозен репортер, готов на всичко, за да блесне. 

На съвсем тънък косъм беше да се прочуе и да дръпне рязко в кариерата, ако пред онзи склад нямаше камери. Тъкмо премиерът вече му се беше вързал и се разпореждаше от Ню Йорк побойниците да бъдат задържани и сурово наказани, когато изскочи видеото с полегналия пред склада момък. От друга страна, въпреки актьорското си изпълнение този воин на “Господарите” провежда истинско разследване, по следите е на фирма, която подменя етикетите на храни с изтекъл срок. Това вече не е илюзия.

Но понеже балансът между доброто и злото отдавна е изпуснат, драмата се решава така, както се управлява и държавата - виновникът се уволнява и продължаваме напред. Предаването няма да понесе отговорност, рейтингът му може и да се вдигне още повече. А Върбанов след време и в парламента би влязъл, ако му е писано, какво би го спряло? Бареков как стана депутат и после евродепутат въпреки костинбродската история? Девалвацията на сериозните медии доведе до масова безпаметност, сивито вече няма значение, никой не върти старите ленти и не се интересува от миналото. Ако перифразираме американската поговорка: “Каквото стане в мрежата, си остава в мрежата”.

Няма смисъл да таим сега надежди, че с някакви проверяващи ще бъде преборен проблемът с фалшивите новини. Напротив, хората ще стават все по-уязвими, защото все по-трудно ще отсяват глупостите от сериозните неща.

Само възраждането на професионалната журналистика би внесло ред в гората, но от него политиците нямат интерес, предпочитат да контролират медиите, вместо да ги освободят.

Някой се беше пошегувал преди време, че “Матрицата” е заснет по действителен случай, но вече изобщо не е смешно.