Петима от звездите на латиноамериканския тим останаха да гният във финландски затвори, вместо да покорят световния спорт

Верните фенове на волейбола със сигурност помнят славните времена на кубинския национален отбор по волейбол. Поданиците на вече покойния Фидел Кастро респектираха и най-големите сили в този спорт, въпреки че все нещо не им достигаше да се изкачат на самия връх.

Много от младите таланти използваха удобни случаи да се измъкнат от лапите на режима и да заиграят за други държави заради повече пари и по-добър живот. Въпреки това кубинската школа продължаваше да бълва нови и нови таланти, които печелеха медали на олимпийски игри, световни първенства и най-елитните турнири за национални отбори.

Затова и феновете на спорта останаха малко учудени с каква лекота България прегази Куба в предварителната група на световното първенство, което организираме съвместно с Италия. Гостите от Острова на свободата по същия начин бяха премазани от Полша и Иран, а победата им над Пуерто Рико беше повече за престиж, тъй като вече бяха отпаднали от сметките. Какво се случва с кубинците, питаха се феновете, които обичат да се вглеждат в детайлите. Къде отиде класата им, къде са огромните мъже, които някога отскачаха едва ли не до тавана на залата.

Кубинският национален отбор по волейбол наистина изживява тежки времена, а за това си има конкретна причина, която няма нищо общо със спорта. Фатално за отбора се оказва гостуване на Финландия през 2016 г. В началото на юли същата година двата отбора се изправят един срещу друг в Тампере в мач от Световната лига. Сблъсъкът им е генерална репетиция за започващите след седмици олимпийски игри в Рио. Кубинският отбор по това време очаква с нетърпение участието си на олимпиадата, на която не се е класирал от 16 години. В състава са събрани изключително млади и талантливи момчета, които вече са получили предложения да играят в силни европейски клубни отбори.

Животът на петима от тях се променя завинаги на 2 юли вечерта. Мускулестият и винаги усмихнат Османи Уриарте се запознава с млада жена в лоби бара на хотела, в който е отседнал със съотборниците си. По-късно 21-годишният младок ще разкаже, че дамата му е обяснила колко се вълнува от високи мъже с тъмна кожа и недвусмислено му направила намек, че иска да прекара нощта с него. Османи твърди, че се е качил в стаята с непознатата жена, а по пътя е събрал още петима свои съотборници да му правят компания. После всички се забавлявали и след това се разотишли по стаите си.

Много по-зловеща е версията на жената, която тръгва с Османи. Тя разказва,че в стаята е нападната от още петима кубинци, които я изнасилват. Държат я здраво и притискат устата й, за да не пищи. След това я изхвърлят от стаята и лягат да спят. Разказът на финландката прави силно впечатление на полицията и тя се задейства на момента. Още на другата сутрин тежко въоръжени ченгета нахлуват в хотела и оковават с белезници Уриарте и петима негови съотборници.

В ареста попадат още Луис Соса (21 г.), Рикардо Калво (20 г.) и Абрахан А. Гавилан (21 г.), капитанът на отбора Роландо Сепеда (27 г.) и Дариел Миранда, който впоследствие е оправдан. Но за другите петима няма милост. Финландското законодателство преследва с особена непримиримост насилниците над жени заради честите случаи на подобни посегателства още преди страната да влезе в Европейския съюз. Местните медии следят с огромен интерес случая, а финландското общество иска да види отрязани глави в коша под гилотината. Съдията по делото не ги разочарова, давайки по пет години на всеки един от обвинените.

"По време на процеса на няколко пъти изпуснахме нервите си. Провикнах се, че показанията на тази жена са лъжа и ние не сме я насилвали. Сега си давам сметка, че съдията и всички хора в залата са виждали просто един тъмнокож чужденец, който им крещи на неразбираем за тях език. Въпреки това смятам, че много лесно ни осъдиха, а адвокатите ни не си свършиха по най-добрия начин работата", категоричен е Роландо Сепеда. По това време той е в разцвета на силите си и очаква да направи силно впечатление на олимпийските игри. Вместо това капитанът на кубинския отбор е пратен да търка наровете в най-населения финландски затвор в Турку.

"Бях тотално съсипан. Предишната година спечелих шампионската титла в Гърция, а с националния се класирахме за олимпийски игри след 16 години отсъствие. Сякаш живеех в щастлив сън, а после всичко се превърна в кошмар. Изхарчих всичките си спестявания покрай делото, но нищо не постигнах. Бях разделен от близките ми, които нямаше как да ми дойдат на свиждане. Във финландския затвор можех да ползвам интернет по график, но в Куба няма скайп. Майка ми пътува на няколко пъти до Русия, за да можем да си поговорим и да ме види как изглеждам", разказа миналата година Сепеда в интервю за италианския вестник "Гадзета дело спорт". Останалите осъдени кубински национали също трудно се приспособяват към новия си живот.

"Научих се да се разхождам и да спортувам на минус 15 градуса, въпреки че година по-рано 20 градуса навън ми се струваха страшен студ. Единственото ми забавление беше да гледам филми, но и това се оказа проблем. Във финландския затвор позволяваха да си внасяме DVD-та, но трябваше да са оригинални. А в Куба всички дискове са ментета", разказва Османи Уриарте.

Той и останалите му съотборници силно се надяват, че финландското правосъдие ще ги пусне преди да изтече петгодишното им наказание. 21-годишният Абрахан Гавилан дори се осмелява да мечтае, че ще може да участва на олимпиадата в Токио през 2020 г. Засега осъдените за изнасилване волейболисти продължават да са в затвора, а техните заместници не се справят никак добре. Точно заради това кубинският национален отбор отнесе толкова пердах във Варна.

Сигурното е, че след изтърпяването на присъдата си бившите волейболни национали ще бъдат екстрадирани обратно в родината им и ще трябва да започнат на практика от нулата. За капитана Сепеда всичко свърши, но останалите ще са на по 26 години и ще могат да се върнат към волейбола. От тях зависи дали ще проявят характер и ще забравят затворническия живот, за да се върнат обратно в големия спорт.