Mилиони в офшорки, яхти и самолети, хайлайф събития, източване на ДДС, шампанско, пури, връзки с властта, Малдиви и Сен Тропе.

Това са детайли от живота на българския олигарх. Какъв обаче е неговият психологически профил?

Идва от малко провинциално градче. В голяма част от случаите преди промените той е агент на Държавна сигурност и твърдо защитава интересите на свързаната с партията върхушка. Не е изключено и да е дете на родители, които са сред комунистическия елит на тогавашна България.

"Може да кажем, че това е посткомунистическият олигарх, който в първите години е бил в обслужваща позиция спрямо определени партийни величия - обяснява пред "168 часа" криминалният психолог Росен Йорданов. - Най-често и професията му в началото е била такава - барман, сервитьор, шофьор или в най-добрия случай - комсомолски активист."

Според бившия профайлър от Института по психология на МВР по-голямата част от олигарсите са били на позиции, на които са близо до хора със специфична информация.

След години благодарение на това универсалният български олигарх може да се окаже и част от държавното управление - в Народното събрание, Министерския съвет или в някое министерство.

В родния си град след 1989 година той ще опита да развие малък бизнес.

В началото ще му бъде трудно, но бързо ще осъзнае, че за да стигне до големите пари, трябва да стане сътрудник на някоя от ярките фигури от годините на прехода. Разбира се, това невинаги е задължително, но ако го направи - ще бъде много по-лесно.

"Има две неща, които много силно отличават олигарха и неговото мислене спрямо другите - едното е тази спонтанна алчност на бедния, а другото - моралната гъвкавост - казва още Йорданов. - Това е готовността да прекрачиш една морална граница на всичко, която касае ценности, етика, нравственост и разбирания за живота. Тази морално гъвкавост му осигурява доверието на неговия покровител. Той е свикнал да има покровител и точно затова има и манталитета на слугата. Комбинативен е, също и находчив, но не чак толкова."

След като прекарва известно време в малкия град, универсалният български олигарх решава, че "провинцията" е недостатъчна за предприемаческия му дух и трябва да опита да развие бизнес и в столицата. Там ще отвори няколко заведения и хотели, от които ще изкара много пари за кратко време. Ще направи същото и по Българското Черноморие.

"Той е амбициозният провинциалист - обяснява психологът. - Под амбиция тук обаче нямам предвид хората, които проявяват качества и таланти, заради които биват отличавани в големия град. Говоря за онези, които не се отличават с нищо, но имат амбицията и са пробивни."

"Тук има два принципа - казва Росен Йорданов. - Единият е непукизмът. Това е

да слагаш на постове роднини и близки. Другият е свързан с принципа на доверения човек, тъй като самите те са били доверени хора на някого. По този начин изграждат профил и на самите си организации - трудно се назначават хора, с високо доверие се ползват тези, които имат някакви връзки и позиции високи постове в държавните структури. Много е важно човекът да е проверен и да има определено минало, което да не се различава от тяхното. Трудно се доверяват на хора с различен манталитет."

Психопрофилът показва, че българският олигарх вярва в прости неща.

 "Това е преходът от комунистическото мислене на бедняка до опита му да стане капиталист - обяснява още специалистът. - Тези хора чисто психологически не вярват в ценностите на капитализма. Те не познават друг капитализъм освен назначения. Те вярват в скритата сила, тайните организации. Вярват в това не да излезеш на терена в открита битка, а да си я спечелил още преди да си излязъл, като си купил съдията. Парадоксът е, че те са представители на капитализма, но не вярват в принципа на капитала."

Въпреки всичко това българският олигарх държи да изглежда образован пред обществото, завършвайки дори по няколко образования почти винаги в ниско рейтингови университети из страната.

"По-често те са завършени постфактум или в движение - сигурен е Йорданов. - Те не са типичният пример за човека, който завършва висше образование и започва някакъв бизнес. Те са пример за хора, които започват нещо и впоследствие завършват образованието си, често при неясни обстоятелства. Те по-скоро го купуват. Повечето имат направени биографии."

Често, за да гради добър имидж, българският олигарх се занимава и с благотворителност. Това обаче според психолог Росен Йорданов било инструмент за изграждане на фасадна постройка: "Той има нужда от това, за да докаже на обществото определени неща. Асоциирайки се с каузи, с определени популярни фигури и авторитети. По този начин паразитно се опитва да внуши на аудиторията, че неговите интелектуални качества са го довели до върха. Така се опитва да забрави миналото. Той не вярва в новите неща, но се опитва да забрави онова, което е бил, чрез подобни маневри. Полага огромни усилия да предаде класа и статус на присъствието си в светския и професионалния живот. Огромното усилие не е толкова в това да се учи от живота и да се образова или усъвършества културно, а по-скоро фокусът е в това да парадира".

Разбира се, българският олигарх обича и луксозния начин на живот, граничещ с кич. За него той е изключително важен. Въпреки че често пред медиите казва, че не желае да го показва, той качва снимки в социалните мрежи, позирайки или на някоя яхта, или на скъпия си майбах. Българският олигарх има и огромната амбиция за поддържане на частна флотилия от самолети и минимум три яхти, които да красят пристанищата на морските ни курорти. Цената на всяка една от скъпарските лодки в повечето случаи надхвърля 1 млн. евро, но това е без значение, когато тя има над пет палуби, джакузи и плазмени телевизори. Българският олигарх няма да пропусне и автопарк, в който да нареди коли за близо 5-10 млн. лв. Задължително в него ще присъстват ферари, ролс-ройс, бентли и рейндж ровър.

Има ли обаче това поведение психологическо обяснение, четете в печатното издание на "168 часа".

Четете още:

Арабаджиеви се връщат до дни, синът им - в ареста

Открили над 10 млн. лв. в кутии за обувки и в сейфове при обиските в имотите на семейство Арабаджиеви

Залезът на Баневи - царете на кича