Операцията, довела до вербовката на Първанов под агентурния псевдоним "Гоце", е част от антисръбската операция "Комита". Тя е реализирана от отдел "Културно-историческо разузнаване" на Първо главно управление на ДС. Това разкри пред "168 часа" разузнавачът Пламен Благоев, който ръководи самата операция.
Антисръбското активно мероприятие започва през 1984 г. с вербуването на Методи Димов, заведен в архива с агентурен псевдоним "Комитата".
"С Димов се запознах в средата на 80-те. Целта беше да го вербувам и с негова помощ да дадем отпор на силната югославска кампания по т. нар. македонски въпрос, която отричаше всичко българско, свързано с Македония", спомня си разузнавачът Пламен Благоев.
По онова време той е млад кадър, завършил

секретна школа на КГБ

в бившия СССР. Една от първите му задачи е вербовката на Димов, който е съратник на шефа на ВМРО Ванче Михайлов и един от най-пламенните застъпници на българската кауза в Македония.
"Димов още при първата ни среща знаеше, че съм от разузнаването. Нещата потръгнаха веднага, защото самият той търсеше подкрепа за каузата на българите в Македония. Чисто формално го вербувах с псевдоним "Комитата", за да се спази конспирацията. На практика седнахме и се разбрахме,че трябва да работим заедно за общата кауза", спомня си разузнавачът Пламен Благоев.
Началото на операцията "Комита" стартира с акция по спасяването на архива на

легендарния Ванче Михайлов

Българската ДС изпреварва югославското разузнаване, което години наред прави опити да открадне ценните документи. Операцията завършва успешно и архивът е публикуван в Канада с помощта на Македонската патриотична организация.
Президентът Първанов става "Гоце" във второто действие на аферата "Комита". Задачата е публикуването на мемоарната книга "Габеро". В нея Методи Димов разказва за насилствената сърбизация на Македония чрез историята на дядо си - комитата Тодор Димов- Габеро. Името на книгата нашумя покрай публикуваното досие на Георги Първанов. Както става ясно по-нататък, президентът е бил вербуван със задача да консултира подготвянето на "Габеро". Първанов бил препоръчан от преподавател в катедра "Балканистика" към СУ като "перспективен и сериозен учен".
"По онова време Първанов беше един от българските историци, който имаше дързостта да заяви официално, че македонците са българи. За съжаление част от колегите му се страхуваха от подобни тези заради официалната промакедонистка позиция на

великия Съветски съюз

спомня си разузнавачът Пламен Благоев.
Малко след началото на операция "Комита" Пламен Благоев е изпратен на работа под прикритие в Англия. Работата е поета от небезизвестния водещ офицер на Първанов Цвятко Цветков.
"Запознах Цветков със случая и му наредих да оказва пълно съдействие на Методи Димов за издаването на "Габеро". По това време бай Методи беше полусляп и не можеше да пише. Затова го снабдихме с диктофон. Всеки ден записът се вземаше и се носеше в управлението в София. Там няколко машинописки го сваляха на хартия - разказва Пламен Благоев - Цвятко Цветков, като бивш комсомолски кадър, доста добре обгрижваше бай Методи, който на шега ми се оплакваше, че му е писнало всяка сутрин

да му носи банички

Понеже Цвятко Цветков не бил историк, той е инструктиран от Благоев, когато книгата е пред привършване, да намери някой млад учен със сериозни позиции по македонската тема. Въпросният учен се оказва кандидатът на историческите науки Георги Седефчов Първанов. Настоящият държавен глава е натоварен от службите с втората редакция на книгата. Задачата му е да прегледа историческите факти, без да прави бележки по съдържанието. Изпълнението на мисията е свързано с многократни срещи между агент Гоце и Димов. Постепенно двамата стават доста близки.
"Бай Методи разказваше, че Първанов бил толкова запленен от архивните материали, че цели дни не излизал от квартирата му. Понякога слушал една и съща касета от сутрин до вечер. Трудно го изкарвал да хапнат нещо", спомня си Александър Цегриловски.
Дупничанинът разкрива интересна подробност - някои от срещите ставали в

култовата кръчма "Черния кос

на изхода от София. Там Първанов и Методи Димов продължавали да разговарят по темата "Македония".
Сътрудничеството между Първанов и Методи Димов е прекратено внезапно в началото на 1990 г. само месеци след вербовката на Гоце. По това време отдел "Културно-историческо разузнаване" е закрит, а операция "Комита" прекратена.
"Въпреки обвиненията, участието на Първанов няма как да е било много сериозно. Тъкмо е успял да попрегледа ръкописа на "Габеро" и колегата Цветков е бил принуден да прекрати операцията. Първанов и Димов преустановяват срещите си и работата по книгата замира", спомня си Пламен Благоев, който по онова време е културно аташе в Лондон. Благоев се завръща у нас в средата на 1990 г.
"Бай Методи се обади и го попитах какво става с "Габеро". Той почти разплакан вика: "Бате,нищо не става. Книгата е поприготвена като текст, обаче не е редактирана. Цвятко и онова младото момче (Георги Първанов - б.а.) изчезнаха. Няма кой да я довърши и да даде пари за издаването", връща лентата назад Благоев.
Въпреки че официално отдавна не е свързан с аферата "Комита", бившият разузнавач решава, че трябва да помогне за издаването на "Габеро". Така с окончателното редактиране и предпечатната подготовка се захваща съпругата на Благоев.
"Ще ме извиняват много, но Първанов не е редактирал "Габеро". Явно си е имал друга научна работа, на която е предпочел да се отдаде. Можел е да прояви самоинициатива и да продължи, но е решил да се оттегли", разказва съпругата на разузнавача Благоев.
В крайна сметка тя и колежката и от секретариата на

Политбюро на ЦК на БКП

 Харалампия Чунева довършват започнатото. Двете запретват ръкави и правят техническа редакция на ръкописа.
"Всичко ставаше тайно от шефовете в Партийния дом. Колежките, които правеха предпечата на книгата, не знаеха, че изпълняват ангажимент към разузнаването. И без това в онези години беше пълен хаос", усмихва се съпругата на Пламен Благоев.
"Първанов е съвсем в периферията на цялата операция. Ако си я представим като десет концентрични кръга, той е бил в най-външния от тях. За мен като професионален разузнавач цялата раздувка с агент Гоце си е чиста политика", категоричен е Благоев.
Разузнавачът определя слуховете, че Първанов е писал предговора на "Габеро" като чиста инсинуация. Той не е единственият на това мнение.
"Няма такова нещо - предговорът е написан от немския проф. Щефан Трьобст, който е смятан за един от най-известните историци българомразци. Както виждате, Трьобст въпреки всичката си ненавист е седнал и написал този предговор в интерес на историческата истина", обяснява близкият до Методи Димов Александър Цегриловски. Според него мистерията с авторството на Първанов тръгва от невежеството на хора, които не са чели "Габеро" и не познават самия Методи Димов.

 

Пламен Благоев, разузнавач:

Шeсто одобри Първанов за секретна работа

36-те липсващи страници от досието "Гоце" са преместени в друга папка - това допуска Пламен Благоев, бивш служител на отдел "Културно-историческо разузнаване" към Първо главно управление на ДС. Благоев е човекът, дал старт на операция "Комита", към която впоследствие е привлечен и президентът Първанов, с агентурен псевдоним "Гоце".
Пламен Благоев е роден през 1952 г. в София. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Дълги години работи в българското външнополитическо разузнаване и в Министерство на външните работи. Експерт е в провеждането на българската културна политика зад граница. Автор е на три книги за българските тайни служби.
- Г-н Благоев, как беше включен Георги Първанов в замислената от вас операция?
- Преди да бъде привлечен, колегата Цветков е говорил с ръководителите му. Направил е и проверка по линия на "Шесто" дали там няма някаква компрометираща информация, която го прави негоден за секретна работа. Със събраната информация е изготвил оценка на качествата му, която е изпратил до шефа на отдела, с предложение да бъде вербуван. Едва след одобрението му е пристъпил към самото привличане на лицето към работа за службите.
- Твърдите, че ролята на Първанов е незначителна. Защо тогава след като избухна скандалът "Гоце", самият той не обясни за какво става дума?
- За мен това е най-голямата му грешка. Вместо да се гордее, че е помогнал макар и малко за излизането на книгата "Габеро", Първанов се уплаши да не загуби електората си. Това е резултат от сатанизирането на ДС. Президентът ще постъпи най-достойно, ако награди посмъртно с орден Методи Димов. Особено след като даде "Стара планина" на един доказан турски агент. Всички знаем за кого гука Ахмед Доган. Нека президентът вдигне глава и каже - "Горд съм, че работих с този човек, борил се е за интересите на България." А не да шикалкави под натиска на противниците си.
- Може ли това увъртане да е заради поста,който заема?
- Възможно е това да е причината. Може би се притеснява, че случаят с "Габеро" ще влоши отношенията ни с Македония.
- От опозицията обявиха, че липсват страници от досието "Гоце". Според вас това възможно ли е да се случи?
- Не знам колко и какви документи е имало в папката, но не бих се учудил. След 1989 г. в службите настана какофония. Много от делата висяха с години по касите, без никой да ги погледне. Повечето от служителите, които знаеха какво има в тях, бяха уволнени. Не се знае дали страниците липсват поради незнание или глупост. Доколкото разбрах, досието е било размятано по времето на Иван Костов. От друга страна, президентът наблюдава НРС. Шефът и по негово нареждане е длъжен да му предостави всички документи. Допускам и друго - с цел да се прикрият следите им, документите за срещите между Първанов и Димов да са прехвърлени в делото на втория, което все още е секретно.
- Защо след като работата по книгата "Габеро" е приключила през 1990 г., Първанов се води на отчет в разузнаването чак до 1993 г.?
- След края на операцията следва преустройство на ДС. Настава пълен хаос, уволняват се хора... Част от "оцелелите" служители са прехвърлени като секция към отдел "Активни мероприятия". Докато тече реорганизацията, повечето папки на агенти си остават заключени по разни каси. Едва през 1993-1994 г., когато е въведен някакъв ред, се издава заповед всички дела на агенти, с които не се работи, да се предават в архив. Така Първанов е свален от отчет чак през 1993 г. Това е могло да стане и години по-късно.

 

Авторът

Методи Димов е роден през 1938 г. в Битоля. През 1955 г при опит да емигрира е арестуван и изпратен в бежанския лагер "Лаврион" в Гърция. След намесата на Ванче Михайлов и с помощта на белгийския крал Димов заминава за Белгия. Там става един от основателите на македоно-българското дружество "Тодор Александров" и сътрудник на Македонската патриотична организация (МПО). По-късно по поръка на Ванче Михайлов заминава за Испания, където води емисия за Македония в радио Мадрид" на битолски диалект. В испанската столица Методи Димов живее при роднини на лидера на хърватското национал-социалистическо движение Усташа Анте Павелич.
След Испания Димов отново се връща в Белгия, където работи в мините "Шарлероа". Той не спира да събира документи и снимки за своя дядо, които по-късно ще послужат за написването на биографичния роман "Габеро". Освен него Димов написва още "Кървава луна", "Заветът на Илинден" и "Гласът на истината" - документален разказ за преживяванията му след 39 години емиграция.
Методи Димов умира в Дупница на 4 август 2004 г.

Кой е Габеро?

Тодор Кочов Димов-Габеро е легендарен комита и дядо на Методи Димов.
Роден е през 1872 г. - първата година от управлението на султан Абдул Азис I, в македонското село Радобор, Битолско.
Тодор Кочов става комита по "класическия начин". През 1899 г. убива османския служител Мохамед Ага заради накърнена семейна чест. Габеро удушава турчина и минава в нелегалност. Става част от четата на Йордан Пиперката в борбата на новообразуваната Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация. Участва в борбите срещу султана и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. След края на Младотурската революция от 1909 г. Габеро е принуден да емигрира в Северна Америка. Завръща се в родния си край през 1920 г. Областта вече се нарича Южно-Сръбска Битоля и Габеро е подложен на издевателствата на сръбската власт.
Тодор Димов-Габеро почива на 5 юни, 1977 г. на 105 години. Погребан е в двора на църквата "Св. Неделя", близо до своя воевода и близък другар Йон Пашата.