Наши ергени си идват от чужбина, за да се оженят за българки

Наши ергени се завръщат от чужбина, за да си намерят български булки. Те са натрупали състояние зад граница, между 30 и 40 години са и идват със зестра за бъдещите съпруги. Предимно са работили в Испания, Германия, Франция и Гърция, като има такива и от Америка.

“Забелязваме такава тенденция. Това са хора, които са спечелили пари, имат носталгия към държавата и искат жените им да са българки“, обясни пред “24 часа” председателят на Държавната агенция на българите в чужбина Петър Харалампиев.

От агенцията изпращат и писма до емигрантите ни, за да се върнат на работа в България. В тях те описват конкретни работни места във фирмите у нас. “Така ако компанията се нуждае от квалифицирана работна ръка с френски език, изпращаме писма до българските общности във Франция, Белгия и Канада”, описва инициативата Харалампиев. Част от нашенците се възползват от възможността и се прибират да работят в България.

Писма с оферта за работа се пращат и до традиционните общности от етнически българи в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания. Причината е, че фирмите у нас изпитват остър глад за специалисти. “Особено в Молдова и Украйна средните специалисти са на суперкачествено ниво и

българските

работодатели са

много доволни

“Най-голям успех имаме в традиционните български общности”, каза Харалампиев. У нас те си намират работа като мениджър продажби или оператори на машини. Наскоро българи от Украйна са започнали работа и като оператори на комбайни. От Македония пък се прибирали предимно лекари и медицински сестри.

Забелязва се тенденция и за

завръщане

на готвачи,

предимно от Франция.

“Българите, които се завръщат от Западна Европа, знаят по два езика освен нашия, те са образовани и са много ценни кадри. Те са натрупали опит, но се завръщат заради носталгията.

Емигрантите от Германия и Франция пък се връщали

само за

високоплатени

позиции

След 6 години работа в Манчестър Николета Русева решава да се върне в България. Въпреки че след много лишения и усилия стига до позицията заместник-управител на хотел в Манчестър, не я блазни заплатата от 1600 паунда на месец. Връща се в родния Разград. Причината- липсата на среда, семейството и носталгията. Решава се след дълъг размисъл, но е категорична, че парите не са всичко. “Много по-трудно е тук да се стигне до позицията, която заемах в Манчестър, но на този етап не съжалявам за избора, който направих”, разказва Николета. С опита, който трупа зад граница, тя е ценен кадър за българските работодатели и веднага си намира работа като асистент експорт в BG фирма и засега е доволна, а и вратите пред нея не са затворени.

След 15 години в САЩ пък Ралица Младенова планира да се завърне в България. Тя е графичен дизайнер, но работи и като илюстратор на книжки. “През последните години много чуждестранни фирми откриха офиси в България. Те предлагат привлекателни условия. Определено предпочитам да работя и да се развивам в България, защото тук е домът ми. Ще ми трябва още година, за да организирам завръщането си, тъй като още имам ангажименти тук”, обяснява Ралица.

1,1 милиона са хората, родени в България, които живеят в чужбина. 600-700 хиляди от тях са заминали по икономически причини. Напусналите България живеят основно в ЕС, Турция и САЩ, сочи анализйт на тенденциите в българската миграция, изготвен от Институт “Отворено общество - София”. Според него броят на напускащите страната се запазва на високи нива - около 25 хил. души средногодишно за последните 5 г. Постепенно обаче се увеличава обратният поток към страната - за последните 5 г. той надминава 21 хил. средногодишно.

“Предимно млади хора напускат България. Това, което забелязваме, е, че нискоквалифицираните кадри избират да работят за няколко месеца в чужбина и щом спечелят пари, да се върнат за няколко месеца у нас”, каза председателят на агенцията. Гурбетчиите ходят предимно във Великобритания, Франция и Германия.

През миналата година с официалното посредничество на държавата зад граница сме изнесли нискоквалифицирани работници за хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство. 2133 българи са започнали работа по линия на европейската мрежа за заетост ЕURES, чийто член е Агенцията по заетостта.

В Испания са на азначавали българи да берат ягоди. Обирането на малините и други меки плодове била водещата работа на българите в Португалия. Дания също е търсила предимно селскостопански работници. Готвач е водещата професия за Великобритания. 18% от българите на Острова обаче са заети в една от най-добре платените области - финансовата, и банковия сектор, сочи доклад на статистическия институт на Великобритания.

Пощальони и разносвачи на пратки са водещите позиции в Германия. Там обаче са заминали и кадри за хотелиерството и ресторантьорството. На летни бригади студентите ни са назначавани във вериги за бързо хранене, почистване на офиси, селско стопанство, пощальони.

Петър Харалампиев, председател на Държавната агенция за българите в чужбина:

Високоспециализирани кадри от Западна Европа се завръщат

- Г-н Харалампиев, как агенцията ви се опитва да върне нашите мигранти?

- Предприемаме различни инициативи. С фондация “Тук-там” организираме кариерен форум “Кариера в България. Защо не?”. Ежегодно над 1500 българи с международен опит посещават събитието. Сред тях са студенти, специалисти и предприемачи. Всяка година се включват над 100 топкомпании, предоставящи възможности за реализация в България. Немалка част от тези българи се връщат, защото заплатите у нас вече са добри, няма да им се налага да плащат за квартира и данъците са по-ниски.

Организираме и форуми в Германия, Великобритания, Франция с представители на нашите общности, където представяме българските фирми. Контактуваме непрекъснато с българските организации и пишем писма, когато имаме актуална информация - когато търсят квалифицирани кадри. Държавата трябва да полага много по-големи усилия. Нашата агенция няма достатъчно капацитет заради минималния ни бюджет. Но кариерните форуми са много успешни, вече над 10 г. се правят. Организираме и студентски кариерни дни.

- Завръщат ли се българите от чужбина?

- Истината е, че през последните 2 г.в България има икономически възход, повишават се заплатите, намалява се престъпността. И всъщност един българин може да се завърне и да живее по-добре, отколкото в Германия например. Може да взема по-малка заплата тук, но има по-голяма покупателна възможност и по-висок стандарт, а и ползва собствено жилище. В момента ясно се вижда, че има тенденция за завръщането на българите, но, за съжаление, броят им не е голям.

- Имате ли статистика колко българи са се завърнали?

- Нямаме възможност да правим статистика, защото сме само 24 човека, които работим с целия свят и се занимаваме и с режима на границите. Работим с над 1050 български организации, като само през последната година включихме нови 250 организации. Работим много и с училищата ни зад граница, където българщината е най-добре запазена.

- Какви кадри се завръщат в България?

- Главно специалисти и висококвалифицирани кадри от Западна Европа. Докато средните кадри, които идват, са предимно от традиционните български общности - Молдова, Украйна, Македония и Сърбия.

- Завръщат ли се студентите, след като се изучат?

- Първо опитват да работят в чужбина, едва след като са натрупали опит и се сблъскат с действителността зад граница, правят избора да си дойдат. Носталгията определено оказва влияние. Колкото повече в България се повишава реалната покупателна способност и заплащането на специалните кадри, толкова повече българи се завръщат.