Днешното безхаберие и тежка

безпросветност не са придобити, те вече

са наследствени, предават се като зестра

Клипът с двете ученички от Павел баня, които се млатят като кечистки във физкултурен салон, за да се направят на интересни, не е първата, но е една от най-пресните младежки комплексарски прояви в интернет. Седиш и се чудиш как им е дошло на акъла и какво толкова очакват да им се случи след тоя аудио-визуален продукт?

Да им раздадат

коронки

и да ги викнат при Милен Цветков ли?

Детският психолог Иван Игов обясни по Би Ти Ви социалния феномен с желание за себедоказване и привличане на вниманието: “Когато не те забелязват като добър, ще направиш така, че да те забележат като лош. Но само да те забележат.” Темата мина набързо, експертът нямаше време да коментира по-задълбочено. Успя да каже само: “Преди имаше кръжоци, клубове по рисуване, автомоделизъм, където може да отидеш и да кажеш: Да, тук аз съм добър. А сега, като няма къде, може да го направиш единствено в мрежата.”

По принцип е прав, че на днешните деца им липсва поле за изява, защото нямат възможност да общуват свободно, както, да кажем през 80-те, но точно това изказване пада малко встрани от вратата. Навремето само зубърите ходеха по кръжоци, най-популярните в училище се събираха в пушкомите.

Светът се развива, полетата на изява се сменят, но на тийнейджъра природата е една и съща - иска да е център на внимание. Във всяко село по пет кръжока да направят, те пак ще предпочитат да се снимат как си скубят косите и се ритат. Незнайно защо, колкото пъти тая дълбока тема възникне в медиите, фокусът е само върху децата и нещата, които държавата и обществото не им осигуряват.

Как пък никой не

се вторачва в

родителите им?

Бащата на една от онези в клипа обясни, че се умопомрачила, когато другата проклела невръстните ѝ братче и сестриче: “Тате, не можах да се сдържа.” Не е казал директно, че одобрява побоя или че се гордее колко окумуш е щерка му, но му личи, че проявява разбиране и съчувствие, не е потресен и засрамен, не е притеснен, че отглежда гамен.

Имаше и една майка, дето заши шамар на учителка пред целия клас, защото нейничката нещо се била намусила. Дори самият любимец на кръчмарската интелигенция Орхан Мурад излезе да брани като Раймонда Диен 14-годишната си наследница Сузанита по повод парчето ѝ “Кво става, брат”. Тя имитира във видеото фелацио, секс, клати дупе на сантиметри от физиономията на някакъв и показва среден пърст, а татко ѝ заявява: “Така се прави – за да станеш известен човек в България, даже и по света, тръгваш с провокация. Като наложиш името си, ако решиш, може да започнеш да възпитаваш.” Сузи сигурно същото ще каже някой ден на своите деца.

Правилното анализиране на българския родител би разкрило неизвестните относно задълбочаващата се тъпотия. Ако баща ти е целият в татуировки като Благо Джизъса, а майка ти е тъпкана със силикон и се мисли за Джоли, последното място, на което ще търсиш изява, е кръжок по моделизъм. Поколението, което в момента е в прогимназиална възраст, е плод на поколението, израснало в края на соца и началото на прехода, днешното

безхаберие и

тежка

безпросветност

не са придобити,

те вече са наследствени, като зестра се предават. Миналата година 42-годишна жена падна от виадукта на Витиня и загина, докато се опитвала да си направи селфи. Тоя тип забавления за възрастни няма как да разколебаят тийнейджъра, тръгнал да се увековечава с шамари и шутове във фейсбук, нито пък ще го убедят, че “Биг Брадър” не е като кралската сватба, а Николета и двете Златки не са баш каймак. Проучване на “Галъп” по повод миналия 24 май разкри, че 53% от сънародниците ни не смятат четенето на книги за необходимо условие в стремежа към по-добър живот и слагат пълния член в края на думата по усет, понякога го нацелват, друг път - не. Това са те, майките и татковците на днешните тийнейджъри, техните възпитатели, авторитети и примери за подражание. От друга страна, е тъпо и да се жали за социализма. Вярно, че беше като в “Таралежите се раждат без бодли”, децата излизаха да играят сами, бяха кралете на квартала, докато не ги извикат от балкона за вечеря, енергията им отиваше в скачане на ластик и каране на колело, вместо в снимане на клипове. Но не може да наречеш “щастлива” страна, която дели литературата на правилна и вражеска, и не допуска отклонение от партийната линия. Такова благополучие е измамно.

След 10 ноември държавата трябваше да затвърди образователния критерий, да го направи приоритет в кариерното израстване. Не да назначава хора с купени дипломи, да дава на войнстващата посредственост високи позиции. Да държи летвата, за да си знае простакът мястото, вместо да го пуска да крещи от трибуната. Какво е това самочувствие у кметицата на “Младост”, която се кара в съда, все едно си е във фризьорския салон?

Какъв е тоя непоклатим вицепремиер, който си позволи да нарече българите “олигофрени”? Примери за безпардонни публични прояви на “успели” хора, колкото щеш, какви да бъдат децата при това положение?

Бизнесмен разказва как спечелва обществена поръчка и съответната държавна институция официално го кани да подпише купища важни документи. Отива и заварва млада хубавичка чиновничка, обаче нещо нервна му се струва. Хич няма време, извинявайте, ама нали е петък и ще пътува за провинцията, та ако може той да се подпише набързо и да се разотиват, че гаджето я чака отвън в колата. На човека му иде да тресне папката в главата, но решава да прояви разбиране, кой не е бил млад в края на краищата. Успокоява я, че ще чете по диагонала, да знае все пак какво подписва, но моментално забелязва, че навсякъде в документите е написано “Иордан”, вместо “Йордан”. “Сгрешили сте ми името”, възкликва разтревожен бизнесменът. А хубавелката хвърля отегчен поглед, почесва се разсеяно по едната си татуирана вежда и проговаря: “Ми то пак Йордан си се чете.”

Двайсет и пет я имала, я не. Кой ли е татко й?

Коментарът е от "24 часа"