Очевидно е, че за политик е годен само човек, който е в състояние да повтаря публично едно и също, без изобщо това да му става досадно. Особена порода хора са това: баналността, труизмите, монотонното повтаряне на едно и също, дори и с едни и същи клишета не им се отразява на душевното здраве.

Но тъкмо в това се корени и успеха на най усърдните измежду тях, на онези които са неуморими в повтарянето на едно и също. И това има своето обяснение. Масовата публика в основата си масово реагира на такива послания по начин сходен с онзи, по който най-тъпите ученици в училище реагират на преподавания материал. Разсеяни, невнимателни, с дефицит на вниманието, постоянни отвличани от несъщественото и страничното, те са в състояние да запомнят само най-прости неща, повтаряни неуморно и до втръсване. Всяка по-сложна идея или формула им убягва, те губят бързо интерес и започват да чоплят носовете си и да разглеждат с интерес намереното. Затова посредственото, баналното и повтаряното безброй пъти накрая лесно се превръща в общоприета истина и в политическо действие и реалност.

Това не е само откритие на Гьобелс, това го предшествува с векове. А болшевиките начело с Ленин и онези след него какви майстори са на най-пошли идеологически клишета повтаряни и изучавани под заплахата на маузера и по милионите митинги. Какво монументално и непоклатимо упорство в тъпоумното повтаряне на мъртви словесни клишета се изисква например, за да си един Молотов - железният гъз, който успешно доживя до сто години не само зад бюрото си, но и върху политбюрото? А малката червена книжка на Мао? А партийната учебна година из цялата червена империя със задължителното изучаване на “тезисите” на партийните конгреси?

Да, вбиването в черепа на слабия масов ученик на клиширани и напълно лишени от логика и човешки смисъл пропагандни “истини” в крайна сметка води до милионни стада от последователи на същите тези клишета и на тези откровени лъжи, които неуморният пропагандист е проповядвал безспир надлъж и шир.

Това се превръща в нелечима умствена болест, която обаче се изживява като истина. Да го кажем и с малко рима, та да можем даже да запеем и песента от онова време : “И ний вървим, вървим, вървим натааатък и няма край и няма край и няма край...ехо, ехо, ехо надлъж и шир!” Край разбира се има, той е точно там където свършва ливадата и където стадата пасат с празни очи, преживяйки безмислията на пропагандиста. Там приказката свършва и започва пропастта в която той ги води с баналните си песни, обещания ( “да им даде парѝ!”)и тъпи клишета. Така впрочем навремето са били ловувани бизоните и дивите говеда. Направо са скачали надолу с главата.

Коментарът е от фейсбук