На отец Бойл, шеговито наричан от колегите си „свещеникът-детектив“, дължим откриването на частица от изчезналите мощи на св. Кирил (Константин Философ). През 1963 г. по нареждане на папа Павел VI (1963–1978) тази частица е вградена в стената до олтара на т.нар. Долна базилика на „Сан Клементе“ в Рим. Днес „Кириловият гроб“ в „Сан Клементе“ е една от историческите забележителности на Вечния град и е посещаван от огромен брой поклонници и туристи от цял свят.

Името на откривателя на мощите Ленард Бойл (1923–1999) е малко познато у нас. За тесен кръг от специалисти той е известен най-вече с това, че след като в 1984 г. папа Йоан Павел II (1978–2005) го назначи за префект (директор) на Апостолическата библиотека на Ватикана, отец Бойл либерализира режима на работа в oтдел „Ръкописи“ на библиотеката. При него започна и дигитализацията на средновековните текстове в този отдел. Не толкова известни обаче са подробностите около неговите усилия да установи къде точно се е намирал гробът на св. Кирил в Долната базилика, а по-сетне – и да издири Кириловите мощи, чиито следи се губят след края на XVIII в.

През 1961 г. по молба на Амлето Чиконяни, титулярния кардинал на църквата „Сан Клементе“, отец Бойл се заел да открие мястото, на което е бил погребан св. Кирил в Долната базилика. Това е една по-ранна църква, намираща се на второ, по-ниско ниво под сегашния бароков храм „Сан Клементе“. Тялото на св. Кирил, който починал във Вечния град на 14 февруари 869 г., е било положено именно там – в тази по-стара църква, съществувала на същото място от VI до края на XI в. Въпреки че били проведени разкопки още през XIX в., точното място на Кириловия гроб останало неустановено. В началото на 60-те години на ХХ в. археологическите проучвания в Долната базилика били подновени.

Повод за това станали предстоящите чествания, с които две години по-късно Рим щял да отбележи 1100-годишнината от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий. Заемайки се със задачата да открие мястото на Кириловия гроб, младият Ленард Бойл малко след това започнал да издирва и изчезналите мощи на светеца. Това се превърнало в негова страст.

За първи път научих за усилията на отец Бойл да издири Кириловите мощи през пролетта на 1999 г., на среща с отец Джон Флеминг – сега епископ на Килала в Ирландия, а тогава ректор на Понтификалния ирландски колеж в Рим. Уж между другото, ректорът ме попита дали аз, като българка, знам, че техен събрат-доминикански монах и ирландец е човекът, успял да намери частица от мощите на Кирил – този толкова тачен от нас, българите, светец. Не знаех нищо за това, за мой срам. „Името му е отец Бойл – каза ректорът. – Той познава историята и археологията на „Сан Клементе“, както никой друг. А и в последните години служи като свещеник в тази църква.“ (От 1667 г. до днес „Сан Клементе“ е поверена на грижите на ирландски монаси от Доминиканския орден; братството се помещава в намиращия се в непосредствена близост едноименен манастир.) „Знам за един отец Бойл, но той е палеограф. До неотдавна беше префект на библиотеката“, рекох аз. „Да, това е същият човек“, отговори отец Флеминг. (Тогава не знаех и че Бойл вече е тежко болен; почина няколко месеца по-късно, през есента.)

Малко повече за Ленард Бойл като специалист по средновековни текстове, университетски преподавател в Рим и Канада и археолог научих от един канадски професор – Джон Озбърн, самият той историк-медиевист и културолог, посветил се на изучаването на средновековния Рим. Попитах професора дали знае нещо и за издирването на Кириловите мощи от отец Бойл. „О, сега говорим за Ленард Бойл, детектива – доминиканския еквивалент на францисканеца Уилям от Баскервил, измисления детектив на Умберто Еко“, засмя се Озбърн. Оказа се, че в онзи момент професорът подготвя публикация за отец Бойл и неговите проучвания върху Долната базилика и историята с мощите. (Тя излезе през 2005 г. в сборник със студии в памет на Ленард Бойл.)

Заинтригувана от личността и откритията на отец Бойл, аз самата почнах да издирвам материали от и за него. Ето какво научих за неговата биография: този световно известен учен-медиевист, дългогодишен изследовател на археологията и историята на „Сан Клементе“, свещенослужител и откривател на частица от Кириловите мощи имал тежко детство. Роден през 1923 г. в бедно католическо семейство в графство Донегал (днес в република Ирландия), Ленард Юджийн Бойл на практика не познавал баща си, тъй като той скоро след раждането на сина си заминал за Америка. Останала сама с двете си деца, в един момент майката решила да изпрати малкия Ленард при братята-траписти (подразделение на Цистерианския орден): там той получавал посредствено образование, но поне имал храна и подслон. Нещастията в семейство Бойл се редели едно след друго: на десетгодишна възраст Ленард загубил майка си и останал под опеката на по-големия си брат-полицай.

Още ненавършил 17 години, Ленард загубил и брат си. През 1943 г. той станал монах от Доминиканския орден, а през 1949 г. бил ръкоположен в свещенически сан. През 1956 г. защитил докторат в Оксфорд и скоро след това заминал за Рим, където се присъединил към ирландците-доминиканци в манастира „Сан Клементе“. Започнал да преподава латинска палеография в намиращия се наблизо „Ангеликум“ (Доминиканският университет „Св. Тома Аквински“).

Но отец Бойл преди всичко обичал да разрешава загадки, ровел се из средновековни документи, влизал в остри спорове с други учени относно интерпретирането на древни текстове. Когато в 1961 г. кардинал Чиконяни му възложил проучването на Долната базилика, Бойл се заел с новата си задача със жар. По-ранната сграда, намираща се под сегашната църква, била открита при разкопките през XIX в., като освен това станало ясно, че и под нея има още нива с по-ранни постройки върху тях. И по онова време поводът за археологически проучвания бил наближаващ юбилей – 1000-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий, която щяла да бъде тържествено отбелязана в Рим през 1863 г. В тази връзка трябвало да се издири къде точно е бил Кириловият гроб. За да се посрещнат разходите по разкопките, набирали се дарения. С известни прекъсвания проучванията продължили от 1857 до 1870 г.; ръководел ги доминиканецът Джоузеф Малули от Ирландския колеж, който през цялото време трябвало да преодолява спънки от всевъзможен характер. Гробът на Кирил обаче така и не бил открит.

През 1961 г. Бойл се заел с такова усърдие с възобновените разкопки, че прекарвал всеки миг от свободното си време в Долната базилика: слизал там, облечен като общ работник, с шапка от вестник на главата. Но въпреки усилията, които полагал, отец Бойл все не успявал да открие на кое място се е намирал Кириловият гроб, който трябвало да се превърне в място за поклонение. (За самите мощи на светеца се знаело, че те отдавна не са в гроба, а са изнесени от църквата и са в неизвестност.) В крайна сметка отец Бойл решил, че е по-добре да се опита по писмени източници да проследи съдбата на Кириловите мощи– поне за тях да се узнае нещо. Започнал да търси в старинните текстове сведения, които се отнасяли за историята на „Сан Клементе“ и евентуално – за намиращите се в нея мощи.

По това време се смятало, че Долната базилика е пострадала при пожара в Рим, причинен от норманите на Робер Гискард през 1084 г.; това наложило в началото на следващия век върху руините ѝ да бъде изградена нова църква. Но докато правел разкопки отец Бойл не открил следи от пожар. Значи старата църква не е била опожарена от норманите. От писмени източници Бойл узнал, че тази ранносредновековна църква е съществувала най-малко до 1099 г., когато в нея се провел конклавът, избрал кардинал Райнерий за папа.

Тъй като новият папа Пасхал II (1099–1118) преди това бил титулярен кардинал на „Сан Клементе“, вероятно по негова заповед старата, по-малка базилика е била разрушена до половина и отгоре ѝ била издигната нова, по-голяма църква – това е Горната базилика на „Сан Клементе“. Други източници обаче давали сведения, че Горната базилика е построена по нареждане на новия титулярен кардинал на „Сан Клементе“ – Анастасий (ок. 1999–1125). Имало дори сведения, че Горната базилика фактически е завършена доста след смъртта на кардинал Анастасий. Но така и не били открити сведения кога точно е била осветена новата църква – за разочарование на отец Бойл.

Днес специалистите по история на средновековната архитектура разглеждат Горната базилика на „Сан Клементе“ като забележителен паметник на „възраждането“ от началото на XII в. – последица от реформите на папа Григорий VII (1073–1085). Било установено обаче, че от старата в новата сграда са били пренесени всички мощи – на св. Кирил, св. Игнатий Антиохийски и св. Климент Римски (по онова време все още се приемали за автентични мощите, които Кирил и Методий били намерили в Крим и по-късно донесли в Рим). Именно мощите били най-ценното притежание на „Сан Клементе“. Защото тя била извънградска църква, нямала собствена енория, от която да набира средства и обслужвала само пилигрими, дошли на поклонение пред споменатите мощи.

В 1403 г. църквата „Сан Клементе“ била дадена от папа Бонифаций IX (1389–1404) на Ордена на амброзианците. Църквата продължавала да е извънградска и бедна, тъй като приходите ѝ идвали само от даренията на поклонниците. Все пак, в хода на столетието потокът от пилигрими постепенно се увеличавал. Тя вече попадала в очертанията на града и до нея водела истинска улица, която я свързвала с Латеранския дворец, а не тясна „магарешка пътека“. В средата на XV в. „Сан Клементе“ дори била включена в някои пътеводители за светите места в Рим – напр. в пътеводителя на Джон Капгрейв (1450 г.) и в немскоезичното „Описание на град Рим“ на Н. Муфел (1452 г.). В 1643 г. папа Урбан VIII (1623–1644) разтурил ордена на амброзианците и „Сан Клементе“ осиротяла. Но не задълго.

Жестокото потушаване на Ирландското въстание (1641 г.) от войските на Кромуел, последвано от гонения срещу католическата църква в Ирландия било накарало много духовници и монаси да потърсят спасение в чужбина. В Рим заприиждали ирландци от различни ордени, които молели папата да им даде манастири, в които да се заселят и църкви, в които да служат. Папа Александър VI (1655–1667) – а това бил Родриго Борджия – най-напред удовлетворил молбата на ирландските августинци, като в 1656 г. им дал църквата „Сан Матео“. А пък в 1667 г. „Сан Клементе“ с прилежащия ѝ манастир била дадена на ирландските доминиканци. За тази църква настъпили по-спокойни дни. През XVIII в. барокът в Рим процъфтявал, красиви сгради – църкви и дворци – никнели една след друга.

Със средновековната си архитектура и запуснатия си вид Горната базилика на „Сан Клементе“ не се вписвала в тази картина; трябвало да се реставрира и преустрои. Папа Климент XI (1702–1715) възложил тази задача на най-известния римски архитект от онова време, Карло Фонтана. Изографисването пък било поверено на неколцина известни художници. Пиетро Разина нарисувал двата портрета в цял ръст на Кирил и Методий. Те са изобразени в литургични епископски одежди, макар за Кирил да се знае, че преди смъртта си той приел духовния сан „дякон“. А защо има и портрет на Методий? Може би, защото в Рим отдавна всички вярвали, че и Методий е погребан редом с брат си Кирил в „Сан Клементе“. Това „сведение“ е намерило място дори в трудовете на известни църковни историци от XVI–XVIII в. А пък Църквата, изглежда, нямала никакво намерение да разсейва тази заблуда и да отнема от растящата популярност на „Сан Клементе“.

За тази църква нещата вървели общо взето добре през XVIII в., докато в самия край на века в Рим не настъпили драматични събития, които засегнали и „Сан Клементе“. През февруари 1798 г. Рим бил окупиран от Наполеоновите войски. Учредена била т.нар. Римска република като една от петте италиански „дъщерни републики“, подчинени на Директорията в Париж. Папа Пий VI (1775–1799) бил заточен във Франция, където на другата година умрял. Ирландският доминикански колеж, който се грижел за „Сан Клементе“, бил разтурен. Кириловите мощи обаче били спасени от кражба или поругаване от свещеника Лоренцо Агостини: на 18 август 1798 г. той ги взел от „Сан Клементе“ и ги занесъл в друга римска църква, Киеза Нуова.

На следващата година „Сан Клементе“ била поставена под юрисдикцията на „Сан Джовани ин Латерано“, като нейните ценности и съхраняваните в нея мощи сега ставали собственост на патриаршеската катедрала.

На 4 юли 1799 г. по нареждане на монсиньор Лоренцо Матеи, ковчежник на „Сан Джовани ин Латерано“, мраморната урна с мощите на св. Кирил била пренесена от Киеза Нуова в „Сан Джовани“. Монсиньор Матеи силно желаел да притежава Кириловите мощи, а на човек като него никой в Рим не смеел да противоречи: той произхождал от стар, богат и влиятелен римски род, дал осем кардинала на Църквата и няколко висши военни – на Папската държава. Самият Лоренцо, освен че бил camerlengo на „Сан Джовани ин Латерано“, се титулувал и duca Mattei (‘херцог Матеи’).

Още преди края на 1799 г. французите си заминали, не след дълго и Римската република престанала да съществува. През юни 1800 г. Папската държава била възстановена. Повечето мощи били върнати на градските църкви, от които били взети. Но не и мощите на св. Кирил. Те останали във владение на Лоренцо, последния представител на рода Матеи. Не се знае къде ги е отнесъл той след края на XVIII в. вместо да ги върне на „Сан Клементе“. След смъртта на Лоренцо в 1833 г. имуществото на някога славната фамилия Матеи преминало у фамилията Античи от Реканати. (Реканати е малко градче в областта Марке, на десетина километра от Адриатическия бряг.)

Точно там накрая го отвели неговите документални дирения отец Бойл. През юли 1963 г. в дворцовия параклис на Античите в Реканати той открил мощехранителница с надпис „ex ossibus sancti Cyrilli“ (‘от костите на св. Кирил’). Най-сетне била открита частица от Кириловите мощи! През ноември същата година, при тържественото отбелязване на 1100-годишнината от Моравската мисия, тази частица от светите мощи била погребана в църквата „Сан Клементе“, на второто ѝ ниво (в Долната базилика).

Отец Бойл обаче бил огорчен, че не са приети аргументите му за избор на място в Долната базилика, където да се „погребе“ откритата от него част от Кириловите мощи. (Той продължавал да излага своята теза за най-подходящия избор на място дълги години след това: последната му статия е от 1988 г.) Пак по онова време друг виден учен – германският йезуит Йозеф Вилперт – предложил частицата от мощите да бъде сложена в нартекса (притвора) на Долната базилика. И неговите аргументи били отхвърлени. Избрано било място на предполагаемия „Кирилов гроб“ от едната страна на олтара в Долната базилика. Така или иначе, споровете сред историци, богослови и археолози дали това е правилното място не стихват и до днес. Проф. Озбърн например смята, че „гробът“ е трябвало да бъде поставен от другата страна на олтара, където има частично запазен стенопис от IX в. с изображение на гръцки монах.

Как си отиде от живота отец Бойл?

Казват, че почти до края на дните си продължавал да обитава малката си стаичка в Colegio San Clemente, която била вечно отрупана с книги. На 25 октомври 1999 г. чухме, че е издъхнал в римската болница Salvator Mundi. В края на 1999 г. едногодишната ми специализация във Ватикана приключи и аз се завърнах в София. Две години по-късно отново се озовах в Рим и реших да ида да се поклоня на гроба на отец Бойл. Разбрах, че с разрешение на градските власти една година след смъртта му тленните му останки са били препогребани в Долната базилика на „Сан Клементе“ – там, където завинаги ще е близо до откритата от него частица от мощите на св. Кирил. Намерих мястото. На надгробната плоча има латински надпис: Omnia disce: postea videbis nihil esse superfluum (‘научи всичко: след това ще видиш, че нищо не е повърхностно’). Колко подходяща епитафия за учения свещеник-детектив, който все искал да научава още и още!

А пък надгробна плоча, която се намира в южния кораб на Горната базилика, ни осведомява, че на това място в 1912 г. са били препогребани останките на другия голям изследовател, посветил години от живота си в дирене на гроба на св. Кирил – отец Джоузеф Малули (†1880). Жалко е, че у нас, в България няма никакъв знак, който да ознаменува делото на двамата ирландски учени-доминиканци, отец Малули и отец Бойл, които са отдали толкова сили и време на една благородна цел: във Вечния град да има място за поклонение пред Кириловите мощи.

Още четете:

Митрополит Методи Кусев - най-великият българин, когото е раждала македонската земя

Кеворк Кеворкян: Как се разплака Симеон