Бедността и недоимъкът вдъхновили Мавъра да организира първия Интернационал

Най-близките съратници на Карл Маркс в средата на XIX в. го наричат Мавъра заради тъмния цвят на кожата и буйната брада. Тогава той вече е в зряла възраст и с избистрен комунистически мироглед, а когато е на 48 г., е написал “Манифест на комунистическата партия”, завладял сърцата и умовете на милиони хора.

Преди това обаче е дал своя дан на младостта. Роден е на 5 май 1818 г. в град Трир. Родителите му са евреи, но са приели протестантството. След завършване на средното си образование младият Карл желае да следва философия, но под давлението на баща си започва да учи право. По-късно все пак успява да завърши любимата си наука и защитава десертация по философия. Става председател на клуба на посетителите на механите. Пише художествена литература – новели, драми и стихотворения. Бие се на дуел. Оженва се за Жени фон Вестфален, от която има седем деца, но само три от тях стигат до зряла възраст.

Почти криминална история

Носи се мълва, че има незаконен син от прислужницата - икономка на семейството – Ленхен. Детето е родено на 23 юни 1851 г. и му дават името Хенри Фредерик Демут. Маркс отказал да го признае. По-късно убеждава Енгелс да го обяви за свой син. Но преди да умре, на 5 август 1895 г., понеже бил болен от рак на гърлото и не можел да говори, Енгелс написал на една табела:“Фреди е син на Маркс”. Младежът работел по гарите, после станал монтьор. Починал през 1929 г. Докато Маркс е бил жив, той не пожелал

да се запознае с незаконния си син, защото смятал, че ако се установи роднинската връзка между тях, това ще повлияе отрицателно на имиджа му на революционер и комунистически лидер.

Бедността е постоянен спътник в живота му.

Когато през 1867 г. написва “Капиталът”, няма пари да го издаде и неговият съратник и приятел Фридрих Енгелс, наскоро получил значително завещание, му помага трудът да види бял свят. След смъртта на Маркс, Енгелс издава ІІ и ІІІ том на “Капиталът”. Маркс всъщност

никога не е

работил нещо,

за което да получава доход. Затова непрекъснато пише на роднини свои и на съпругата си да му отпускат средства за живеене. Но може би тази бедност го вдъхновява да стане организатор и ръководител на първия Интернационал. На него се провъзгласява тезата, че светът върви към нов обществен строй – социализма, който комунизмът ще замени като наддържавно, безкласово общество. Тогава няма да има бени и богати, а ще настъпи всеобщо равенство и благоденствие.

Шестте прозрения на Маркс, надживели времето му

Много неща в теорията на Карл Маркс се оказват нереализуеми, защото са в противоречие с обективната действителност. Някои от неговите постулати обаче са доказали своята жизненост. 

На първо място това са шест от тях.

Великата рецесия

В основата й е правилото, че ние произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Именно това е причината за Голямата икономичска криза през 1939 г. и глобалната рецесия през 2008 г.

Мнимите потребители

Склонността на капиталистите е да убеждават, че стоките, които хората следва да купуват, са особено ценни, въпреки че по същество те са ненужни.

Сега това се потвърждава от множество стоки, при които новите модели са малко по-усъвършенствани, но много по-скъпи – мобилни телефони, телевизори, хладилници, перални, леки коли и т.н.

Глобалният капитализъм

Постоянната потребност от развитие на пазара, за да се продаде всяка продукция, принуждава буржоазията да плъзне по цялото земно кълбо. Това води до създаването на такива чудовища като Международния валутен фонд, Световната банка и други подобни на тях.

Монополите

Класическата политическа икономия твърди, че концентрацията е присъща на капитализма, за да усъвършенства производството. Според Маркс обаче икономическата и политическата власт се стремят това да се съсредоточи в малък брой корпорации. Този процес започва да се реализира още в началото на 20 в. и се ускорява през следващите години.

Непълното заплащане на труда

Според Маркс условието за това е резервната армия на труда, т. е. безработните, поради което капиталистите поддържат ниско заплащане на заетите, несъответстващо на действителната стойност на произведения от тях продукт.

Прогресивното подоходно облагане

Това е посочено в “Манифест на комунистическата партия” през 1848 г., когато няма нито една държава, която да го прилага. Впоследствие обаче добива широко разпространение по целия свят като инструмент на финансовата практика(България е едно от малкото изключения).

Теорията за принадената стойност

Това е може би най-крупното му практико-научно достижение в неговата теория за капитализма. Подобно на класиците, Маркс разглежда принадената стойност като незаплатен човешки труд, но за разлика от тях той вижда в работната сила свойството да съдържа превишаваща нейната собствена стойност, което именно е принадената стойност. Тя се получава не от работника, а се присвоява от работодателя, капиталиста. Маркс дели принадената стойност на:

- абсолютна – създавана по пътя на увеличаване на работния ден

- относителна – вследствие поевтиняването на работната сила и съкращаване на необходимото работно време, което променя съотношението между необходимия и прнаден труд в рамките на един работен ден.

Смъртта и след нея

Карл Маркс умира на 14 март 1883 г. в Лондон. На паметната му плоча са издълбани думите:“Пролетарий от всички страни, съединявайте се!” Неговата теория не успява да се реализира практически в целия свят, както той е предполагал. Основната причина за това е, че социализмът побеждава първо не в най-развитите капиталистически страни, както това се прогнозира в неговото учение. Установява се в най-голямата по територия –страна, но икономически изостанала. Въпреки това успява под свое давление да наложи този строй в редица страни в Европа, Азия, дори една в Америка, а в Африка се създават държави със социалистическа ориентация. С посочените по-горе, а и някои други постулати тази теория в известна степен е актуална и до днес. Това означава, ако не да се върнем отново към Маркс, то поне да го прочетем. Както посочва Робърт Хайлброунър: “Ние се връщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото е неизбежен. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна беднота. 85-те най-богати хора на планетата притежават повече от 3-те милиарда бедняци.”

Честването на юбилея

Всъщност Маркс никога не е бил забравен. В Съветския съюз и в другите социалистически страни му се отдаваше голяма почит, в негова част бяха издигнати множество паметници, портретите му присъстваха на партийните форуми. В част от неговата родна страна, която за известен период се наричаше Германска демократична република, през 1953 г. град Кемниц беше преименуван на Карлмарксщат и в центъра на града беше поставен монумент, посветен на него, тежащ 40 тона. В някогашната Германска федерална република беше издадена пощенска марка с лика на Карл Маркс

В родния му град Трир къщата, в която Маркс е роден, е превърната в музей. Около него има магазини за сувенири, в които се продават негови бюстове, трудове, книги с цитати от неговите произведения, шоколади с лика му (един такъв шоколад струва 4,95 евро). По случай 200-годишнината от рождението на Маркс общинският съвет на град Трир взе решение за поставянето на паметник на техния съгражданин, висок 4,4 м. Впоследствие обаче стана ясно, че правителството на Китай подарява паметник на Маркс в цял ръст, от бронз, висок 5,5 м. Той вече е поставен на мястото му и беше открит на 5 май. В Китай на същата дата се откри Вторият конгрес на марксизма. А в Трир светофарите са с лика на Маркс. Пуска се банкнота с образа на Маркс с номинал 0 евро.