Историята на Боян Петров носи поуки за губещата ценностите си българска нация

Думичка нямаше да напиша за изчезналия алпинист, ако не беше краткото експозе в един сайт на режисьора Христо Порязов, озаглавено “Писна ми да лягам и ставам с Боян Петров”. Мисълта му е, че

България има

много по-големи

проблеми,

всеки ден по пътищата гинат хора, пенсионерите тънат в мизерия, домовете за сираци и за възрастни са в окаяно състояние, пита откъде накъде ни занимават с човек, който е направил личен избор. Най-силното му изречение е: “В същото време се произведе наглостта да се събират пари за него - от същите хора, които събират за хванатата с подкуп кметица Десислава Иванчева.”

Всеки има право на мнение, разбира се, в свободна страна живеем, обаче тоя тип снобски монолози е най-добре да си ги правиш в хола, неетични и неприлични са за публичното пространство, себични и обидни.

Понякога неудовлетворението в душата провокира у всички нас язвителност, егоизъм и високомерие - все състояния, които не са за показване. Ето например този невъздържан човек изпада в конфликт със себе си още в самото начало: възмущава се, че го занимават с личния избор на Боян Петров, без да усеща, че самият той занимава аудиторията с личния си негативизъм. Кой е всъщност Христо Порязов да дава акъл на медиите кои новини да цитират? Да, Петров не е най-окаяният ни сънародник, обаче в конституцията пише, че “гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция”.

На “Витошка” да

беше изчезнал,

пак щяха да

го търсят

и пишат за него, съчувствието в края на краищата би трябвало да е инстиктивно.

Всъщност и двете крайности са неприемливи: нито въпросният режисьор е прав, нито превъзнасящите се клакьори, описващи катерача като национален герой и вменяващи едва ли не чувство за вина на всеки незаинтересован. Човекът цял живот изследва планините и покорява върхове, това му е призванието и толкоз! Случилото се е трагедия, ако не те вълнува, смени канала.

Калпавото образование и все по-натрапчивата липса на толерантност и домашно възпитание водят до такива срамни ситуации, българинът не знае как да се държи и реагира, игнорира темите, които наистина го касаят и зацикля на проблеми, от които нищо не разбира.

Алпинизмът никога не е бил олимпийска дисциплина, състезанието там не е нито индивидуално, нито отборно, то е със самия себе си и с майката природа. Това не означава, че този спорт трябва да се подценява и отрича. Хора като Порязов вероятно биха оплюли и космонавт, изпаднал в беда, докато обикаля земната орбита, нали той сам се е наврял в ракетата?

Би трябвало да имаме някаква селекция за елементарното мислене. Векове наред хората са търсили например извора на реката Нил, най-вероятно и тогава се е намирал по някой да пита за какво им е да знаят, по дяволите, откъде започва някаква си река!

Изследването на света около нас тласка цивилизациите напред, разгадаването на мистерии, желанието да полетиш; откриването на нови земи, континенти и всякакви природни чудеса е част от човешката същност. Неслучайно географските открития са “велики”.

Първото документирано планинско изкачване е през 121 г. от новата ера, когато

римският

император

Адриан покорил

връх Етна,

за да наблюдава изгрева на слънцето. Дали на римляните им се е сторило досадно, че се е изкачил на Етна? Не само не са го игнорирали, а напротив, увековечили са алпинисткия му опит за поколенията.

Дори хабер да нямаш от алпинизъм, самата история на Боян Петров си заслужава да се проследи, в нея се съдържат поуки, крайно необходими на прогресивно губещата ценностите си българска нация. Непоклатимата му вяра, чрез която преодолява тежки болести, включително рак, после едва оцелява при експедиция и след като го помита кола в Кресненското дефиле, страда от диабет, но единственото, което наистина го поддържа жив, е планината.

Защо пък българинът да не види и чуе как реагират близките на такъв човек, да се възхити на самообладанието им, болката, любовта и уважението, с които говорят за него?

Кое е излишното според режисьора Порязов? Защо според него на първа страница на “24 часа” пише “Новините такива, каквито са”? Още по-нелеп е намекът за политически интерес в кампанията по издирването, нима някой може да забрани на жена да събира средства за спасението на съпруга си?

Преди много години в едно студентско предаване се появи изключително атрактивен музикант, висок като телеграфен стълб, с опашка и всестранни таланти. Възхитени, сценаристите и режисьорите започнаха да му дават роли в скечове, успехът му бе зашеметяващ, публиката го обикна. Раздразнен от новата звезда, най-вече притеснен от неочаквано силната ефирна конкуренция, друг артист от шоуто възкликна: “Всеки трябва да си знае мястото, артистите играят, певците пеят!”. Днес опашката я няма, но музикантът продължава да е едно от най-популярните телевизионни лица, а на онзи артист едва му помним името. Горе-долу така стоят нещата с Порязов и Боян Петров, въпрос на можене е.