Няма да правя трогателна изповед как се чувствам аз.

Аз винаги съм знаела, че не жена, а планина ще ми го вземе...

Може би ми се говори за това какъв беше смисъла. Всичко започна от това, че моя мъж изчезна, а аз много исках да го намеря. Не съм хабила енергия да разсъждавам дали беше прав или не. Мисля че геройството изобщо не беше в спортното постижение. Геройството дойде от това, че много хора надскочиха себе си в тази ситуация, бяха добри и това им харесваше, държави се сдобряваха...и това им харесваше, институции сбъднаха една на пръв поглед немислима акция, пилоти изпълниха уникален и единствен по рода си полет. Заливаха ме с мили писма и любов.Дори хейтърите тръпнеха за новина за да нахейтят и да им олекне. Това е най-мащабната спасителна акция в историята на алпинизма...

Странно нали, един солов играч ни накара да бъдем заедно до край и да изкачим нашия си Еверест <3

А аз просто исках да открия Боян, защото ще ми липсва.......

*Коментарът е от фейсбук