Една история от Солун:
- А ти преди идвал ли си тук?
- Не съм.
- А как избра точно този ресторант? Той рибен ли е?
- Просто ресторант, има и риба.
- Не, кажи ми, ако си идвал с някоя гъркиня тук, преди си ходил с гъркиня ли?
- Не съм ходил с гъркиня.
- Ох, този бретон така ме дразни!
- Махни го.
- Нали каза, че ме харесваш с бретон?!
- Всякак те харесвам.
- Обаче с бретон повече!
- Ок, с бретон повече.
- Откъде знаеш как да поръчаш? Знаеш гръцки ли?
- Знам няколко думи.
- Няма значение, ако преди си ходил с гъркиня, просто ми е интересно.
- Не съм.
- А каква е тази песен дето я поръча на музикантите? Някаква специална ли?
- Не, стара рибарска песен.
- Сиртаки ли?
- Да.
- Ти одеве каза нещо друго, нещо зейбеки? Това друго ли е?
- Подобно.
- Така тъмноруса по-добре ли ми е?
- По-добре.
- Гъркините са ниски и по-пълнички, нали? Ти познаваш ли висока гъркиня и слаба?
- Не познавам.
- Преди не беше ли излизал с някаква манекенка тук?
- Сръбкиня.
- А защо е в Гърция?
- Бежанка от войната.
- Коя война, в Украйна?
- Не, в Югославия.
- Този лак не е ли много ярък?
- Ок ти е.
- Хубава ли беше?
- Яж.

*Коментарът е от фейсбук