19-ГОДИШЕН ученик реши загадка, която от 2 хил. години мъчи човечеството. Радко Котев от Националната природо-математическа гимназия представи решение на Аполониевата задача, с което изуми света на науката.
Като ученик на Евклипт, Аполоний доразвива неговата задача да се построи окръжност, която минава през три дадени точки. Задачата на древногръцкия математик е да се построи окръжност, която се допира до три обекта. Най-интересният случай е, когато имаме три дадени окръжности и търсим друга окръжност, която се допира до тях. Именно това положение разглежда и Радко Котев.
"Мотивира ме фактът, че тази задача е трудна за математиците. Тя е поставена 260 г. пр. н. ера и до този момент съществуват четири доказателства, които изпълняват условието окръжността да се построи с линия и пергел. В същото време Питагоровата теорема, която е също почти толкова стара, има над 100 известни решения", разказва Радко Котев за предизвикателството да решиш хилядолетна задача. Оригиналното решение на Аполониевата задача изгаря в Александрийската библиотека. Името на Аполоний Пергски остава в историята с изследванията върху коничните сечения, оказали влияние на математиката чак до XVI-XVII век, както и на астрономията, механиката и оптиката. Според исторически свидетелства ученият бил автор на много трудове по математика, но повече не достигат до днешни дни. След пожара в Александрия остават само догадки какви са доказателствата на великия учен. До този момент през вековете са правени само четири опита за решение на задачата и при това от математици, останали в историята. Най-ранното решение на Аполониевата задача предлага Виет през XVI век. След него опити правят Понселе, Жергон и Петерсен. Така допреди две години, когато учителят по математика на Радко Котев споменава на своите ученици за задача, недоказана до днес
"Две години работих над проекта. Направих чертежите, но доказателствената част ми отне много време. Изчетох всичко по въпроса в интернет, в библиотеките. В училище се изучават много малко построителни задачи. Не спях по цяла нощ, просто се запалих по идеята. Не мислех за нищо друго. Исках сам за себе си да открия доказателствата, не съм мислел за материална изгода", разказва ученикът. Първи с решението се запознават неговите учители. Малко по-късно идва и световното признание. Радко Котев печели специалната награда в Европейското състезание за млади учени в конкуренция с 85 проекта от цял свят. Състезанието се провежда в края на месец септември в Лисабон. След като журито на конкурса се запознават с решението на задачата, всички са убедени, че българинът не само заслужава голямата награда, но и че е променил математиката завинаги
"Обичам тази наука, защото всичко около нас е математика. Интересно ми е как нещата са приложими на практика. Съвременните GPS системи се основават на Аполониевите задачи за определяне местоположението на Земята. Инфраструктурната мрежа на големите градове също е правена от математици. Точно в тези неща намирам предизвикателства. Математиката се прилага дори и в криминологията. Тя не е абстрактно понятие, както смятат мнозина", разказва Радко Котев. Като ученик в 12-и клас той вече има планове за бъдещето. Ще учи в Шотландия математика и информатика.
"В България науката не е на добро ниво, няма защо да се лъжем. В БАН има хора, които не заслужават да са там. Междувременно учени изобретяват добри проекти, но липсват средства", убеден е Котев. Ученикът в НПМГ разбива мита за добрите математици.
"Имам си гадже, не уча по цял ден. Не слушам чалга и рядко ходя по заведенията, но това не означава, че съм смахнат учен. Не знам защо така се възприемат добрите математици, може би има нещо вярно. На вицове за програмисти също доста се смеем с моите съученици", разказва Радко Котев. Младият математик вече е получил признание и от Министерството на образованието, както и от световноизвестни учени. Решен е да продължи с опитите да открие неизвестни досега решения на математически задачи.

Габровец реши теоремата на Ферма

ГАБРОВЕЦЪТ Валентин Джуров твърди, че е решил загадка, която от 370 години мъчи човечеството. Става въпрос за т.нар. последна теорема на Ферма, формулирана през 1637 г. Това е може би най-известната задача във вековната история на математиката. Формулата xn + yn = zn няма решение за цели положителни числа при n>2. Остава векове с непотвърдено доказателство. Габровецът посвещава 40 години от живота си на теоремата и се превръща в един от стотиците, които търсят нейно доказателство последните четири века. За решението на теоремата има и награда, учредена от немския математик Волксфел в размер на 100 хил. германски марки. Със своето решение Джуров се надява да грабне голямата награда. Загадъчната теорема на Ферма е една от най-известните и най-трудните в световната история, погубила не един човешки живот. Според романтичната версия наградата от 100 хил. германски марки е учредена, след като влюбеният математик Волфсфел бил отхвърлен от красива жена. Немецът изпаднал в толкова дълбока депресия, че решил да сложи край на живота си. Малко преди самоубийството си Волксфел попаднал на доказателство на последната теорема на Ферма от известния навремето математик Ернст Кумер. След като се зачел, германецът открил пропуск и след няколкочасова работа, призори, успял да коригира доказателството на Кумер. Часът на самоубийството отдавна бил минал и Волфсфел горд от себе си и поправеното доказателство, решил да не посяга на живота си.

Най-сложният ребус в историята

ФРЕНСКИЯТ математик Луи де Бранж де Бурсиа заяви, че е успял да реши най-сложната задача в математиката. В научните среди за момента изказват съмнения, че французинът действително е успял да реши задачата. Премията, обещана за решаване на задачата, е един милион долара. Луи де Бранж де Бурсиа е професор по математика в университета Пърдю, САЩ. Той обяви, че е успял да докаже правилността на теоремата на Риман. Доказателството на тази теорема е една от основните цели на съвременната математика. Вече повече от 150 години учени от цял свят се опитват да докажат истинността или неправилността на тази теорема. Де Бранж вече нееднократно обявяваше за завършване на доказателството на теоремата на Риман, но всеки път в работата му се намираха грешки.