Както всяко налудничаво деяние, така и Ерменковите публични изяви вероятно имат разумно оправдание

Преди петнайсетина и повече години, по време на някакви вълнения в кулоарите на парламента (не помня по какъв повод, но няма значение), един незнаен и с нищо незабележим депутат случайно попадна под настървена медийна обсада. Поради липса на друг представител на властта в онзи критичен момент репортерите наобиколиха плътно клетия човечец, навряха микрофоните си пред лицето му и го зачесаха с остри въроси по актуалната тема. Видимо паникьосан, хванат в капан, осветен като лабораторна мишка, депутатът се напрегна, поруменя, накрая вдигна безпомощно ръце и се провикна: “Моля ви се, мен

не ме питайте за тези неща, аз съм от селската квота!”

Много вода изтече оттогава, но не спирам да се питам какво стана с партийните квоти? Къде отиде онази стегната подредба на кадрите, при която се знаеше кой за какво може да бъде питан?

Днес авторитетите и капацитетите се изявяват хаотично, аграри говорят за изкуство, общо взето. Да вземем например депутата от БСП Таско Ерменков. На 1 март е в БТВ, за да коментира скандала “Гинка”. Поканен е не за друго, а защото 7 години беше шеф на Агенцията за енергийна ефективност, специалист в бранша уж, експерт. Още в началото на интервюто обаче той подрива и опровергава собствената си компетентност със следното признание: “Аз съм доктор в областта на техническите науки, електрооборудване и електроснабдяване, но не бих си помислил, че мога да си купя ЧЕЗ и да го управлявам.” Е как така,

не беше ли Таско от енергийната квота?

Ако той не може да управлява енергото, кой?

След двайсетина дни рязко, без никакво предупреждение докторът на техническите науки се разгръща в ресора “Международни отношения” с кратък, но бомбастичен анализ. “Днес Крим гласува за президент на Русия. “Обидени” от анексията на Русия, над 90% там от гласувалите са за Путин. Ало, САЩ, ФРГ, Франция, ЕС в края на краищата - чухте ли гласа на хората в Крим? Всъщност това е без значение. Чули или не - Крим каза своята тежка дума, а Вие, както го беше казал Христо Ботев, "...а вий... вий сте идиоти!"

Естествено, медиите и политиците кипват, оплюват го надлъж и шир, питат защо “Вие” е с главна буква, но Таско вече е загрял и спиране няма. Същия ден скача срещу външния министър Захариева, която се обявява в подкрепа на Великобритания заради отравянето на руския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му. А вечерта при Милен Цветков изневиделица

вади компромат срещу хасковска прокурорка

По принцип Ерменков е избран за депутат от Сливен, но явно и в Хасково е силен. Разказва без да назовава имена и места, как веднъж едни двама били сгащени на една митница с контрабанда злато, цигари и хормони на растежа, но после били тихомълком пуснати. Тази фриволна история за маса разгневява главния прокурор Сотир Цацаров и в Народното събрание тутакси е внесен сигнал срещу депутата.

Но и това не е всичко, Ерменков пак не мирясва, обхатът му не търпи ограничения. На следващия ден влиза с размах и пунктуационни грешки в спор по правопис и граматика. Споделя буквално следната мисъл: “Понеже постът ми от вчера се посреща с огромно внимание, пояснявам - написаното "Вие" с главна буква е обръщение не към група лица или някаква общност, а е учтива форма на обръщение към отделен индивид. Коментарите ясно показаха кой се е почувствал адресат…” Отдолу помества “В механата” от Христо Ботев. Невъзможно е да се проследи сложната му логическа верига, но дотук четири неща се изясняват категорично: този човек не може да управлява енергийна компания, няма представа от ситуацията в Крим, не знае кога обръщенията се пишат с главна буква, но отвътре непреодолимо го напъва да се изявява.

Както всяко налудничаво деяние, така и Таско Ерменковите публични изяви вероятно имат разумно оправдание. Валери Жаблянов замълча, БСП загуби едно от най-гласовитите си оръдия и

явно някой трябва да запълни вакуума

Залисана с наводненията в родното си село, Корнелия Нинова няма време да постави тематични рамки на оратора и той кара по нюх и интуиция.

Прави впечатление, че досега повечето му изявления съвпадат като ръкавички с позициите на Волен Сидеров. Двамата отдавна звучат в синхрон, може би дори са близки приятели, защото още през 2015 г, когато лидерът на Атака беснееше по улиците, а обществото искаше възмездие, червеният депутат обяви, че “снемане на имунитета и промени в конституцията заради единичен случай като този на Сидеров са твърде крайна мярка.”

Днес, имайки предвид, че заедно нападнаха Захариева и по идентичен начин коментираха изборите в Русия, може да се заключи, че Таско Ерменков е по-близо идеологически до “Атака”, отколкото до БСП. Още повече че ръководството на социалистите не се солидаризира официално нито с възгледите му за Крим, нито с компроматната му война срещу прокуратурата.

Началниците на Таско в ДС също са се чувствали раздвоени относно неговата същност. В досието му фигурира например следната критика от юли 1990 г: “Капитан Ерменков има склонност да пренебрегва изискванията на войнската дисциплина и да дава свое тълкувание на заповедите и разпорежданията на началниците. В усложнена обстановка на моменти губи самообладание и не може да контролира емоционалните си реакции." Намират се и положителни характеристики, ето една от януари 1983 г, тя придава завършен вид на този многопластов образ: “Притежава изграден марксистко-ленински мироглед и класово-партийно съзнание и възпитание. Комсомолски активист. Решителен, настойчив и упорит. Обича военната служба, желае да служи във военното разузнаване."