Както казах, вълната от критики срещу Патриарх Кирил, от всички страни на българското общество, предоставят изключителна възможност за консолидация около оценката и защитата на националните си интереси, включително спрямо Русия.

Признателността си е признателност и тук също не може да има разминаване, но тя има граници - там където родните фенове на руските имперски традиции изискват подчинение от нас и второстепенна роля за собствените ни възрожденци. Всякаква признателност може да има - на русофилите, че "кат Русия няма втора" /така виждат нещата и то не от сега/, че ако не била руско-турската война нямало да има България - това е откровено глупаво съждение, защото разпада на Османската империя е факт извън войните, които води Русия с Турция и тя дава началото на десетки държави както на Балканите, така и Азия и Африка.

Но в едно трябва да бъдем единните - това, че без Левски, Ботев, Раковски - няма България и над тях не може да има нищо по-високо и по-ценно. Без тяхното дело, без саможертвата хилядите възрожденци проблемите на България никога нямаше да достигнат своята европейска и световна значимост, без които не можеше да има никакви войни, никакви Сан Стефано и Берлин.

Ето тук трябва всички да дръпнем чертата - какво може да си позволи Патриарх Кирил и когато друг политик, независимо дали от Изток и Запад прекрачи границите на уважението към историята ни, да реагираме като един.

Не говоря за Сидеров или другите руски националисти у нас, включително за политически дейци, които съжаляват само, че Патриарх Кирил открил огън не на нужния редут!? Тоест това, че атакувал по принцип България и български политици е ОК, просто не му бил точен избора на цел - т.е. "на редут". Те не са част от българската нация, загубени са за националната ни кауза, нито могат, нито искат да се променят.

Но на всички трябва да им пука за българските институции, за унижението на българския президент и на българските институции, включително на българската православна църква.

За вицепрезидента Йотова, която зае достойна позоция по Истанбулската конвенция, но нямаше кой да и каже, че се целува ръка на българския патриарх и то с достойнство, но не и на чужд църковен лидер. На Патриарх Кирил му целува ръка Путин.

Твърдя, че имаме уникална възможност за единение, но затова трябва да погледнем стратегически, а не да се караме в дребното.

Като човек, който дълго време се е занимавал с темата признателност, която руската външна политика експлоатира и която задължително върви ръка за ръка с внемяване на чувството за вина, Ви казвам - изобщо не е важно какво казва днес Кремъл или РПЦ за това дали достатъчно и как почитаме паметта на падналите в една или друга война. Това е въпрос на наше собствено решение, ако щете на собствената ни памет.

Съвременна Русия на Путин няма на какво да ни научи в тази област - напротив - на светлинни години сме пред тях в умението да изразим уважение и съхраним почит.

Сравнете паметта към руските и към съветските войни - по хиляди села и градове има всякакви паметници на падналите в руско-турската война от 1877-78 година, не само руснаци, но и всички други националности. За това няма централна директива, просто всеки си върши своята работа. И вижте паметниците на Червената армия, която внася насилие в историята ни. Да Альоша стои по-високо от малкия паметник на руско-турската война в подножението, да не говорим в сравнение са паметника на Васил Левски. Колкото и визити на патриарси и императори да има у нас, които да ни назидават на тема признателност, българският народ като цяло няма да приеме съветските паметници като свои - винаги ще има значителна група, при това растяща, която ще гледа на тях като маркери на насилието.

Вярвам, че един ден ще съумее да приемем и да почетем всички падналите от други нации на българска територия, включително и тези които са воювали срещу българските интереси. Както Франция и Германия взаимно си уважават паметта на загиналите. Защото войниците и офицерите не са виновни за войните - отговорни са политиците - царете, императорите, султаните.

Както няма нищо срамно да признаем, че не сме успели да спасим евреите в окупираните територии по време на Втората световна война. Историята не е съставена само от славни страници, има и много трудни за прочит истории, в които нашите предшественици не са вземали най-добрите решения.

Това само ще направи открои и усили гордостта, че сме спасили съгражданите си от еврейски произход.

Няма да пострадаме ако признаем всички, че Народният съд и хилядите убити от комунистическия режим са престъпления спрямо нацията, независимо от политическите и идеологически пристрастия. Това не трябва да се възприема като отслабващо тезата на левите партии и движение, а ще го освободи от излишен исторически баласт.

Ще бъде честно и ако върнем балансите в своята признателност и дадем предимство на националните си герои, а не да се срамуваме, че най-големите и най-високи паметници, най-централните улици и булеварди - са посветени на чужди царе и пълководци, които имат принос за България.

Никоя признателност към чуждия принос не може да стои по-високо от почитта към собствените ни герои. Иначе няма България, няма нация.

За това да благодарим на Патриарх Кирил за стореното и да се обединим около - България преди всичко.

Преди съдбата на българо-руските отношения и на отношенията ни с която да е друга страна или континент идват отношенията с другия българин.

*От личния блог на Илиян Василев