Как стипендиант на Фулбрайт по политология в САЩ участва в комунистическа провокация през 21-и век

По някаква странна и необяснима причина върлите врагове на Корнелия Нинова определят Валери Жаблянов като нейна “жертва”, а не примерно като “съучастник” в режисирана политическа профокация. Думата драстично не приляга на този самонадеян гръмогласен депутат, който до последно остана в главната роля - защитник на твърдението, че “Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”.

Няма как да

бъде жертва,

щом отказва да отдаде почит на жертвите. Героят му е лош, а не трагичен, щом в тишината от минутата мълчание възкликва отегчено: “Стига, бе!” И то при положение, че предишният му лидер официално се извини на народа за Възродителния процес и се целуна с ДПС на Орлов мост.

Независимо от всичко обаче Георги Гергов го нарече “поредната жертва на емоционални, прибързани действия”. Гневна статия в един от левите сайтове разказва как всъщност горкият Жаблянов бил подло накиснат, опрал пешкира един вид. Като член на ИБ на БСП той разбира се участвал в съчиняването на оная декларация, обаче нямало начин сам да я написал, на “Позитано” 20 такива документи се ковели екипно.

Било невъзможно документът да се публикува в интернет без одобрението на Нинова.

Авторът на статията допуска, че може би друг, а не Жаблянов е вмъкнал изречението за Народния съд. Самият депутат отговаря на журналистическия въпрос защо е написал подобно коравосърдечно нещо с думите: “Не съм аз.” Някой обаче подшушнал на медиите неговото име, новината загърмяла и станало тъпо да отрича или да сочи съучастниците си. Немислимо било нещата да стигнат до нова версия на #Кой и

другарите вкупом да станат за смях,

затова решил да постъпи геройски: стиснал зъби, изтърпял да го изгонят от ръководството на парламента, само и само да опази авторитета на коварната Нинова.

Горе-долу това е историята, която се разказва в средите на неглижираните от БСП и най-вероятно е вярна. Все пак, от джедайска гледна точка Вейдър е жертва на императора, не е чист злодей.

Някои статуси във фейсбук допускат, че Жаблянов е умопомрачен, по друг начин не могат да си обяснят как е възможно Фулбрайтов стипендиант по политология в Щатите да участва в комунистическа провокация през 21-и век. Трудно е да се разбере наистина дългосрочната стратегия на социалистите за събуждане на носталгията по Тодор Живков. До провокацията “Жаблянов” демонстрациите на Нинова може и да са минавали за изолирани явления, но днес поставянето на цветя пред паметника в Правец и онова изказване какво ни е отнела демокрацията придобиват завършен вид.

БСП се радикализира,

таргетът на нейната кампания са скърбящите по соца.

Според проучвания от края на миналата година на изследователския център “Тренд”, към мечти по миналото са склонни предимно българските граждани над 60 години, докато младите хора гледат напред и нехаят, че баничката и бозата са стрували стотинки. Явно целта на социалистите е да привлекат сто процента от червените баби и дядовци, в което по принцип няма нищо лошо, стига да се държат прилично и да не обиждат обществото.

Жабляновщината, както примерно Яне Яневщината или Антон Тодоровщината, е просто голото оръжие за постигане на конкретни политически цели. Ядрен спусък. Задейства се с едно натискане, но вдига огромна и много гъста гъба. Пореденият комунистически марш на БСП не е оригинална идея, най-модерен беше по Луканово и Виденово време. Възраждането му сега от Нинова нямаше да направи кой знае какво впечатление, ако за неговите цели не беше използван един крайно смущаващ подход -

опровергаването

на историческите факти.

За 29 години демокрация нито един от старите комунисти, бивши шефове на ДС, членове на ЦК на БКП, комисари, началници, квартални, всевъзможни ръководни кадри от бившия режим не си позволи публично и официално да брани и оправдава убийствата на Народния съд. Най-малкото е безумно да защитаваш ловът на вещици, отсъдил дори за спасителя на българските евреи Димитър Пешев 15 години затвор заради „фашистка дейност и антисемитизъм“. Все едно днес представител на ГЕРБ или ДПС да обяви избиването на ястребинчетата за “военновременно правосъдие”. Или да изрази съмнение, че Георги Димитров не е запалил Райхстага.

По време на дебатите за оставката му като заместник-председател на парламента Валери Жаблянов недоумяваше какви са мотивите да бъде отстранен, оплакваше се, че едва ли не потъпкват изконните му конституционни права да говори каквото му е на сърцето от трибуната. Преди десет години в разгара на икономическата криза във Великобритания един от най-близките съветници на премиера Камерън изразява мнение, че повечето британци никога не са живели по-добре.

Изявлението му прозвучава крайно цинично и обидно, вбесява населението и той подава оставка. Но това са английските нрави, изобщо не става въпрос за буквата на закона и правомощията на властта, в онзи исторически момент англичаните нямат чувство за хумор и отказват да търпят жабляновщини. Защото това явление е древно, колкото и самата политика, то пълзи и дебне под трибуните и граници не знае.