Бивши престъпници, бягащи от закона, ексцентрици, военни на ръба на лудостта - за бойците от Френския чуждестранен легион се говори какво ли не. Повечето от легендите за този елитен военен корпус обаче се оказват наследство от далечното минало, когато в него са приемали без въпроси и издирваните от закона, и революционерите. Но днес в редиците му място за престъпници няма. Все пак убежище в него намират мъже, бягащи от данъчните, от непогасени кредити или дори от гневни съпруги. И до днес легионерите имат право да сменят името си и просто да "изчезнат" за поне пет години. Ако обаче покрият ужасно тежката селекция от множество тестове за физическа издръжливост, интелигентност и най-вечеза психическо здраве. Именно емоционалната стабилност и способността да изпълняваш заповеди се оказват ключови за оцеляването в легиона.

Миналата седмица 35-годишен бивш легионер вдигна на крак 80 полицаи, част от които от Специализирания отряд за борба с тероризма и от спецчастите "Кобра", след като се барикадира в дома си в тополовградското село Орешник. Наличието на толкова много служители на реда за задържането само на един човек бе провокирано от факта, че мъжът е бил част от Френския чуждестранен легион и е разполагал с оръжие и боеприпаси в дома си. Полицаите дори са имали съмнение, че бившият военен е минирал двора си. Той е обвинен, че е стрелял по служителите на реда и засега остава в ареста. Твърди се, че мъжът е бил част от легиона пет години, като се е завърнал в родината преди около четири. По данни на Областната дирекция на МВР-Хасково той е притежавал законно три огнестрелни оръжия и няма данни да е освидетелстван като психично болен. 

Въпреки това случката предизвика крайни реакции в социалните мрежи, според които легионерите са "опасни престъпници", "крайно ексцентрични" и "рисково луди". Истината е, че в топ пет на професиите с най-висок риск от посттравматичен стрес и психични кризи освен военните влизат също полицаите, лекарите, журналистите и учителите. Освен това легионерите са от бойците, които преминават през най-тежките психотестове и се следят по време на цялата им служба. Всяка проява на ексцентричност или неподчинение се наказва с карцер или дори с уволнение.

Има регистрирани случаи на инциденти във Франция, при които се е смятало, че има намесени легионери. В по-голямата част от тях обаче се оказва, че става дума за хора, пребивавали в редиците на легиона в рамките на няколко месеца. През първите четири месеца боецът не се води официално легионер, а единствено кандидат. Мнозина си отиват още през първите дни и седмици, защото не покриват физическите нормативи или не са психически стабилни. След това е същинската четиримесечна селекция, която включва всякакви изпитания, включително 80-километрови маршове и всекидневни 10-километрови кросове. Тогава отпадат огромна част, които обаче нямат право да се нарекат легионери.

Мнозина от тях си тръгват обидени и огорчени, а някои се забъркват в проблеми. Те дори и да са били на обучение в Легиона, не са получили така заветното "бяло кепе" - призванието, че официално си одобрен за елитната част. Много интересен е случаят и с "митоманите". Според бивши легионери такива се срещат доста често. Това са мъже, които знаят всичко за легиона, дори се обличат като легионери, и разказват на всеки желаещ да ги слуша за своите измислени мисии. Истинските легионери обаче успяват бързо да ги разпознаят, като ги питат за техния "matricule" - личен номер, с който се обозначава всеки един войник.

Другата голяма заблуда за легионерите е убеждението, че те всички са бивши престъпници, бягащи от закона. Факт е, че в миналото в редиците на елитната част са приемали всеки - дори и без документ за самоличност, дори с криминално досие или укриващ се от закона в друга страна, и са му давали възможност да служи под измислена самоличност, така че да не може да бъде намерен. Вариант да си смениш името съществува и днес, но всеки кандидат се проверява старателно и тези с тежки престъпления се отхвърлят веднага. Все пак и до днес се правят изключения за хулигански прояви, неплатени данъци или неуредени сметки. Факт е, че съществуват дори такива, които се укриват в легиона от бивши съпруги, от плащане на издръжка или от отговорност да гледат дете. Правило е всеки, който е женен, задължително да си смени името - дори тези, които не се крият от семействата си. Причината е, че според правилата на легиона не можеш официално да си женен, защото трябва да служиш единствено на елитната част и няма как да имаш законови или религиозни задължения към семейство. Едва след като изкараш първите пет години, вече бракът ти може да бъде признат.

Но дори и без да приема престъпници, легионът пак си остава убежище. В миналото е имало смелчаци българи, избягали от комунистическия режим, или момчета, които след промените са успели да се измъкнат без виза от страната, да пътуват незаконно, скрити в тирове или в тоалетната на някой влак, за да стигнат заветната цел - някой от приемните пунктове на легиона, каквито има в десетина градове във Франция. Разказва се като легенда историята на българин, който прекосил пеша Алпите без никаква екипировка и багаж само за да се добере до приемен пункт.

Днес повечето мъже, които отиват в легиона, не бягат от режим, а от безработица, от невъзможност да се реализират в родината си. А мнозина просто търсят приключение и копнеят да са част от една от най-елитните военни части в света. Тези, които обаче са водени от нереалистична представа или търсят приключение като от филм, често не успяват да се справят в легиона. Там оцеляват не най-силните, не изявените лидери, не болно амбициозните. За бойци тип "Рамбо" в тази елитна част няма място. Там не се търсят вълци единаци, а хора, които са готови да изпълняват заповеди, да пренебрегват себе си, да се сработват с другите. Основната спойка на легиона не е силата, а желязната дисциплина.

Какви са точните изисквания за прием в легиона, четете в хартиеното издание на "168 часа".