Как ще успее с мерките си спрямо хората, свикнали да носят хомота си с радост и упование

АКО сте прочели новогодишните обещания на Марк Зукърбърг, знаете, че днес, в пика на своето царуване, създателят на фейсбук се чувства разколебан и объркан. Измъчва го хилядолетен въпрос, смущавал съня на не един и двама велики владетели преди него: централизация или децентрализация? Или с други думи как да управляваш и контролираш народите, след като си ги направил свободни?

Фейсбук е замислен като средство за децентрализация на обществата, пише Зукърбърг. Идеята била, че свободата в изразяването и общуването ще донесе на обикновения човек повече власт, гласът му ще се чува по-ясно, по-лесно ще налага волята си. Но на практика се оказало, че гениалният разкрепостен виртуален проект е станал маша в ръцете на шепа мощни корпорации и правителства. Те хитро се възползват от него, троловете им следят и манипулират гражданите, пак техните политики си налагат, пак по тяхната тояга скача народът. Така, вместо да бъде извор на джедайска сила, социалната мрежа неусетно е тласната към тъмната страна. “Технологиите централизираха обществото, вместо да го децентрализират”, тъжно заключава младият милиардер и се зарича да измисли ъпгрейд за оправяне на грешките в програмата.

Всъщност мерките на Зуки за морализация и дисциплина вече започнаха - от месеци невидимите му армии от администратори блокират за по десет дни и повече потребители, които случайно изпускат думи като “пе....с”, “циганин” и “чеп за зеле”. Човек започва да се чувства като гост в пансион за благородни девици, а не като потребител на най-свободната мрежа в света. Ако това са му ъпгрейдите, няма да дочака децентрализацията, по-скоро ще стане тиранин.

Българският потребител например не се влияе от забележки, забрани и наказания, иначе “пе....с” нямаше да оцелее през социализма до наши дни, да не говорим, че всички щяха да дават мигач, когато се престрояват, да се къпят редовно, да не посягат към ДДС-то, да казват “Добър ден” и “Извинете”. Ние от изконните ценности трудно отстъпваме. Но Зуки е далтонист, различава най-добре синьото, не вижда целия колорит. Вероятно затова не се цели в ядрото на проблема с централизацията, а бие само по крехкото домашно възпитание. Дори най-любезният потребител би могъл да е нечий трол - не псува, но пък участва в чужда манипулативна кампания за пари или за слава. По-добре при това положение сто пъти да е написал “п...с”, отколкото да троли.

Да вземем например т.нар. протестъри. Те се обиждат малко от този термин, лековат им се струва и изпълнен с пренебрежение, но в крайна сметка се наложи като определение за групова принадлежност и начин на мислене.

Представете си млада жена, без особено отчетливи качества, чиято звезда изгрява по време на протестите срещу Пеевски. Снимките й са навсякъде в нета - леко разголена, тук-таме татуировки, обички, загоряло деколте, дръзка, разкрепостена, авангардна. Ала времето безвъзвратно отминава, манифестациите секват, повечето протестиращи се връщат към утъпканото всекидневие, а жената протестър продължава да се къпе в своята площадна слава. Нещо като Къци Вапцаров, който така и не се оправи след “Супершоу Невада”, само колелото на късмета му идва отръки, друго не му се върти. Женатапротестър започва да се изживява като творец, актриса, писател, хуморист и вдъхновител. Профилни снимки, постове и лайкове осмислят нейното съществуване. Падне ли й батерията, умира! Нищо не може да я убеди, че разцветът й е бутафорен. Нито нея, нито приятелите й.

От друга страна, тя е наясно, че е влязла в чужда компания, в група, близка до определен политически кръг, обаче щом тия хора й ръкопляскат, не й се рови повече.

Какво като съгласуват гледните си точки? Какво като неотлъчно спазва тона на групата? Талантът е важен, нейните постове са толкова оригинални. По сто пъти ги шерват, даже понякога в телевизиите я канят да им каже нещо по-така. Е, да, усеща се нещо гнило в зелените протести, ама да са живи и здрави, на вярна кауза служат. Кое й е тролското? На нея инстинктивно едни олигарси са й по-мили от други, изобщо не усеща вероломно външно въздействие. Това, което става зад гърба й, не я интересува. Когато я обвиняват, че хейти в полза на конкретен бизнесмен, тя ги нарича “кафяви” и плюе, убедена, че са прашинки в краката й.

Трудно е да си представим как Зуки ще ъпгрейдне хората, които носят хомота си с радост и упование. Сократ е казал, че “свободата е най-прекрасното и възвишено благо както за отделния човек, така и за държавата”, но римският историк Гай Салустий Крисп днес се оказва по-прав - неговото завещание гласи: “Малко хора искат свобода, повечето искат само господари.”

* Коментарът е от в. "24 часа"