Най-бруталното убийство в България - в Нови Искър. И при разстрела на Бай Миле има 6 жертви, но те бяха бодигардове
В "Дружба" през 1994 г. бяха покосени 4 бивши спортисти, а с Митко-Малкия - трима
Убийството на 6 човека в Нови Искър е най-бруталното, което се е случвало досега.
За разлика от разчистването на сметки между босовете през 90-те години, тук става въпрос за обикновени хора.
Всъщност подобна касапница се случи на 11 януари 1994 г., когато мутри не можеха да си разпределят териториите.
Тогава
бяха открити 4 трупа на ексспортисти
при престрелка в столичния квартал "Дружба". Бяха убити Петьо Маргитин, Ангел Червенков, Велизар Велчев и Цветан Божков.
За него бе обвинен тогавашният шеф на охранителната фирма на SBR Румен Рачев. Той бе заловен на 11 април.
Това знаково убийство е част от т.нар. гангстерска война, която започва в края на 1993 г.
Серията стрелби стартира на 16 ноември 1993 г. с нападение над спортния комплекс "Дескрим", последвно на 31 декември 1993 г. от това с шестима ранени при щурм срещу казиното "Бедни и богати", след него е това на 11 януари 1994 г. Веднага на другия ден е прострелян още един човек пред казино "Северопол". Така серията завършва на 14 януари 1994 г.
с разстрел на двама командоси
при операция по залавянето на Иво Карамански в "Белите брези".
Всъщност публична тайна бе, че всичките тези хора, замесени във войната, управляваха хазарта, шоубизнеса, проституцията и търговията с крадени коли.
Следващото знаково убийство е на 4 юни 2004 г., което бе направено като по романа на писателя Дарил Лондон. По неговия сценарий в лусозното столично кафене "Арт Декор" около обяд бяха разстреляни 3 мутри.
По това време там се намират хората на бившата барета Златомир Иванов. Това са Димитър Христов - Малкия, известен като дясната ръка на Златко Баретата, и гардовете му Живко Иванов, Калоян Савов, Стефан Колев и Владимир Гаманов.
Влизат двама свещеници, носещи под робите си автомати, и започват да стрелят във всички посоки. Остават зад себе си над 30 гилзи и в създалата се суматоха се измъкват от заведението.
Всъщност тогава са убити Димитър Христов - Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Жертвите
имали множество огнестрелни рани
Останалите двама - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са спасени в "Пирогов".
Основната версия за разстрела била нарковойна.
Тройното убийство определено е затишие пред буря, защото само след около месец на 30 юли 2004 г. следва разстрелът на един от лидерите на бившата групировка СИК Милчо Бонев (Бай Миле) и още петима души в столичния ресторант "Славия".
Ресторантът бил нещо като офис на Бонев. Малко преди убийството се случват 2 странни неща. Първо един моторист минава бавно и оглежда входа на заведението, връща се и изчезва. След това мъж влиза в ресторанта и си поръчва 4 кафета в пластмасови чашки. През това време внимателно оглежда обстановката и разположението на гардовете на Бай Миле.
В един момент
пред заведението набиват спирачки 2 коли
с полицейски буркани. От тях изскачат маскирани мъже с автомати и бронежилетки с надписи "Полиция". Всичко става за секунди. Няколко влизат и започват да стрелят вътре, а останалите убиват гардовете на Бай Миле отвън.
Съдебните медици изброяват 21 огнестрелни рани, от които 6 в главата.
Осъдени са около 8 души, които след това обаче са оправдани.
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа