Признаването на Йерусалим за столица на Израел може да е грешна стъпка в правилната посока

Представете си къща, пълна с духове. Стара, мрачна постройка с много етажи, лабиринт от коридори, скърцащи стълбища, влажни мазета и тъмни тавани. Навсякъде - паяжини, плесен и мухъл. Ужасно свърталище!

Ако Близкият изток е като многофамилна къща, в която витаят призраците на непогребани мъртъвци, то Йерусалим е прашасалият будоар в спалнята на прокълнатите съпрузи. По-добре да не припарваш, защото нямаш представа какво ще изскочи от стария скрин. И хората обикновено странят от подобни места. Заобикалят ги предпазливо и с боязън, отдалече. Но винаги се намира някоя луда глава, авантюрист, търсач на съкровища или просто неверник, чиито собствени демони го теглят баш натам.

Американският президент Доналд Тръмп разбуни за пореден път духовете, признавайки Йерусалим за столица на Израел. С което най-накрая изпълни поне едно свое предизборно обещание. Нещо, което са искали да направят и много други американски президенти преди него. Но никой от тях не е имал куража или лудостта да го направи. А може би и двете, защото

коктейлът от

кураж и лудост

се нарича

месианство

Обладан ли е Тръмп от идеята, че ще въздаде справедливост, мир и покой на земята? Или като изкусен, пресметлив търговец е избрал най-подходящия момент за сделка?

Йерусалим де факто е столица на Израел и функционира като такава вече десетилетия. Там са президентството, премиерският офис, министерствата, всички държавни институции и най-важното - Кнесетът - израелският парламент. Никой не може да промени това. Защото и никой не е в състояние да каже на израелците кой град да считат за своя столица. Това важи точно толкова категорично и със същата сила и за палестинците.

Ако за момент потиснем емоциите си и забравим, че не харесваме Тръмп (заради косата, жената или каквото и да било друго), и прочетем изявлението му спокойно, ще видим, че то е особено прецизно. Този път Тръмп изненадващо говори точно толкова, колкото трябва.

Казвайки

“столица на Израел”,

но не и “вечна

и неделима”,

каквато е израелската трактовка. Ако беше използвал нея, то би означавало, че отрича категорично правото на палестинците също да смятат Йерусалим за своя столица.

Тръмп реално признава статуквото, без да се произнася по въпроса за Източен Йерусалим или за статута на светите места. Един ден той може да каже, че признава Йерусалим (или поне източната част) за столица на палестинците.

А той наистина би могъл да го каже. Но чак когато е готов с решението. Тогава ще е сюблимният момент на месианските му стремления. Йерусалим ще получи нова формула за съществуване. Свещеният Тръмпусалим! Град на градовете, в който ще има повече разум и където логическото и абстрактно мислене ще е взело превес над ирационалността и мистиката.

Тогава вече би настъпило голямото местене на посолства. Тези, акредитирани за Израел - от Тел Авив ще отидат в Западен Йерусалим, а тези за Палестина - от Рамала ще се преместят в Източен Йерусалим.

Русия вече

обяви, че е

готова да развее

флага си в

Йерусалим

След Вашингтон и Москва всички ще се преместят. Звучи много просто, само дето някой трябва да убеди израелците да напуснат Източен Йерусалим, който те са извоювали с кръв от йорданската армия през 1967 г. Като изключим Синайската пустиня, не се сещам за друга значима територия, която те да са се съгласили доброволно да върнат. Но понякога всичко би могло да се изтъргува. А Тръмп досега винаги е бил добър в бизнес договорките. 

Иначе самотното преместване на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим, където и без това са всички официални израелски институции,

няма да промени

ежедневието на

израелци и

палестинци. Но

може да промени

бъдещето им

Защо? Първо, защото този ход поставя отново израело-палестинския проблем на преден план. През последните години светът забрави за него. 11 септември, войната в Ирак, Арабската пролет и последвалите събития в Либия, Египет, Сирия и къде ли още не промениха изцяло дневния ред. Подновиха забравени стари вражди и подредиха неочаквани нови съюзи.

Самите палестинци се разделиха. Те изоставиха святата си обща кауза и се хванаха гуша за гуша. Разделяйки Западния бряг от ивицата Газа в собствените си глави толкова драматично, колкото цялата бодлива тел и бетонните стени на най-върлия враг не бяха успели.

Отдавна ги няма и Садам Хюсеин, Муамар Кадафи и Хафез Асад, които навремето се надпреварваха за ролята на бащата защитник на палестинците.

Арабската нация, ако въобще някога я е имало, е по-разделена от всякога. Египтяни и саудитци срещу катарци и йеменци, мароканци срещу мавританци и алжирци, либийци срещу египтяни и катарци, ливанци срещу сирийци и саудитци, иракчани срещу сирийци... И още безброй комбинации и нюанси в този ред.

Днешните защитници на палестинската арабска кауза са Иран и Турция. Парадоксално, но не и лишено от логика, защото Техеран и Анкара не следват емоции, а своите собствени планове. В тази част на света всеки преследва цели. Защо и Тръмп да няма свои? Още повече, че така или иначе САЩ плащат голяма част от издръжката на Палестинските автономни територии.

Кой може да

уплаши Тръмп

и с какво?

Ердоган ли, който заплашва, че Йерусалим е “червена линия” и прекрачването й ще доведе до бойкот и прекъсване на дипломатическите отношения с Израел? Това е стар филм, вече сме го гледали, не завършва интересно. Турция и Израел бяха замразили за няколко години отношенията си след проблема с “Мави Мармара” и флотилията за Газа. Но това се оказа крайно неизгодно и накрая двете страни загърбиха инат и достойнство и отново си стиснаха ръцете.

Какъв друг проблем би могъл да се появи? Палестинците ще се вдигнат на интифада? Та те и сега се водят, че са в поредната интифада. Вече никой не знае втора ли е, трета или четвърта.

А може би “Хамас” ще спре да се преструва на цивилизована партия, готова за преговори, и ще почне да изстрелва с пълна сила ракети по Тел Авив? Но ракетите от Газа въобще не са спирали. Вярно, не ги изстрелват от “Хамас”, а от бригадите “Насър Салахедин” или “Мъчениците на Ал Акса” и всевъзможни други организации, чиито имена вече никой не си и прави труда да помни. Или пък “Хизбула”, обезкървена след дългогодишната война в Сирия, ще отвори отново фронт към Израел?

Дали въобще

някой би се

стреснал,

ако чуе, че в името на палестинската кауза ще последва такава терористична вълна, каквато е имало в Европа през 70-те г.? Та в днешна Европа терористичните актове се превърнаха в ежедневие. Едно време поне се мреше за някаква кауза, днес и мъченичеството е превърнато във “фастфуд". Няма да има кой знае какъв ефект. Освен 2-3 дни шум по телевизиите. Както и в Америка, където хората напоследък се избиват взаимно помежду си със законно притежавани карабини.

Ще се обяви ли международната общност срещу решението на Тръмп и какъв ще е ефектът от това? Коя точно международна общност, извинете? ООН, която се е превърнала в пихтиеста бюрократична маса, неспособна да реши и един проблем? Вероятно защото отдавна е част от всички проблеми. Тази ли международна общност, която позволи безропотно убийствата на деца и жени в Сирия, Йемен, Ирак, милиони бежанци, етнически прочиствания, геноцид? Която заклеймява войните, но тайно ги подклажда, финансира, въоръжава? Която не може да спре дори един Ким да изстрелва ракети? Коя е тази международна общност?

Никой няма да

се погрижи

за палестинците!

Затова тяхната единствена надежда може да се окаже точно същият този Тръмп. Колкото и абсурдно да звучи това. Когато си на дъното, не ти остава нищо по-добро от това да почнеш да ровиш за полезни изкопаеми.

Нека зададем въпроса иначе. Колко лошо е решението на президента Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел? По-лошо ли е от това на президента Труман отпреди 70 г. да признае Израел за държава?

Не е ли редно всички засегнати

да се сърдят

на Труман, а

не на Тръмп?

През годините всички американски президенти са се проваляли тотално в амбициите си да решат казуса, създаден през 1948 г. Дипломатите - също, и най-брилянтните дори. Сещам се за Хенри Кисинджър и вица, че щом той не може да реши един проблем, значи е нерешим. Дали? Тръмп е всичко друго, но не и дипломат. А дипломацията е изтънчено лицемерие, благодарение на което имаме труп в кухнята. Разлага се от години, а всички учтиво го заобикалят и никой не иска да го извлачи, за да го зарови някъде. Става дума за така наречения мирен процес и договореностите от Осло, които отдавна са в небитието. По-лошо за палестинците от положението, в което се намират, би било само да продължат още 70 години по същия начин.

Нямам представа какво крои Тръмп. Казват, че еврейският му зет и престолонаследникът на Саудитска Арабия усилено работят по решение на палестинския въпрос. Което е толкова секретно, че дори са пропуснали да го споделят с Държавния департамент и дори с шефа на американската дипломация Рекс Тилърсън. Даже не искам да гадая какво би се пръкнало от това. Но позицията на Тръмп за Йерусалим може да даде тласък за намиране на решение.

Окончателно

решение? Не

знам дали е

възпитано

да го наричаме така. Поне в присъствието на евреи.

Както и не съм сигурен доколко месиански е настроен Тръмп. Ако са само сметки, няма да има палестинска държава, но ако иска да се запише в историята, тогава може да очакваме невиждани чудеса от него. Макар че тъкмо в земята на авраамическите религии не харесват особено много месиите. Поне не и докато са живи.

Ясно е едно - стари проблеми могат да се решат само с ново мислене. Затова сега решението на Тръмп вероятно изглежда ужасно. Но може да е просто грешна стъпка в правилната посока. А че скоро вследствие на това може и да последват някои проблеми, няма спор.

Но когато си решил да влезеш в къща с духове, едва ли ще си изненадан от скелетите, които изпаднат от гардероба.

Анализът е от "24 часа"