Изборът на грозни миски в никакъв случай не е български патент, но каквото и да си говорим, тази година по излагация можем да се мерим само с "Мис Хелзинки 2017".

19-годишната нигерийка Сефора Икебала грабна короната на красотата във Финландия в началото на годината и предизвика цунами от гневни коментари не само в скандинавската страна, но и в цяла Европа. При това не заради факта, че чернокожа жена става Мис в държава с едни от най-светлите хора на планетата. Просто, която и снимка да й погледнем, колкото и добър да е фотографът - носът й винаги си остава половината от лицето й.

Явно органът на обонянието е ахилесовата пета на красавиците в наши дни, защото носът и на нашата Тамара предизвика взрива в социалните мрежи тази седмица. А иначе никой можеше и да не забележи, че е избрана Мис България 2017.

Интересът към този конкурс от години запада и най-вероятно, ако короната се бе озовала на главата на претендентка с нормални пропорции на лицето, никой нямаше и да чуе, че е избрана най-красивата българка. Особено в уикенд, в който тенисистът Григор Димитров хвърли нацията в небивал екстаз.

А само допреди 20 години за честта да избираш Мис България се убиваха хора. Буквално. Помните ли Васил Папазов, който беше застрелян през една зимна нощ на 1997 г. в София. Убиецът изпусна гумата на голфа му и когато шоуменът се наведе да види какво се случва, наемникът му излезе в гръб, стреля веднъж в главата и се разтвори в тъмнината завинаги.

Едва ли за някого е тайна, че Папазов беше поръчан от сикаджиите, които веднага след това завзеха организацията на конкурса и дълго време избираха най-красивата българка. Досущ като в лачен латино филм, мутрите ни тогава умираха да се омешат с футболисти, с манекенки, с плеймейтки и чат-пат и с някой политик.

Всичко, до което се докоснат мутрите обаче, рано или късно се опошлява, опорочава и губи интереса и възхищението дори и на безкритичното чалга общество. Което иначе продължава да диктува реда в страната, благодарение на все по-внушителното си мнозинство.

Точно така се спихна и възбудата към "Мис България". В ония години открито се говореше, че конкурсите са по-скоро кастинги за набиране на елитни компаньонки - ама от ония, които не само ти правят компания. Така се нароиха още десетки клонинги на миски, мисисита, а от плеймейтките можело да получиш тежко инфекциозно заболяване, дори и само, ако ги споменеш на глас.

Така в годините в конкурса навлязоха от упор филъри, ботокс, силикон, мигли по половин метър и много скоро бяха избрани първите мис крокодили. На сцената издефилираха още няколко поколения, а мис крокодилите вече седнаха на масата на журито, за да избират най-новите мис крокодили.

Интересът към "Мис България" междувременно се срина до степен не само големите телевизии да нямат никакъв интерес да излъчват на живо конкурса, а и да липсват въобще медийни партньори.

Така че цялата тази какафония се превърна в едно бутиково забавление, но бутиково не като качество, а като количество зрители. Превърна се в забавление за едно много малко, измислено общество от коафьори, модни агенции, стилисти, гримьори, критици и естествено, придворните им журналисти.

Все по-упорито говорят, че 24-годишната Тамара е проекция на бъдещата си тъща. Дама, за която в интернет могат да се прочетат само статии в рекламни сайтове или платени новини в по-нормалните. Там пише, че 21-годишният приятел на Тамара е "млад бизнесмен", а майка му е собственик на "прочут бутик", който внася дрехи на "световна марка" от Ню Йорк.

А всъщност в цялата тази история става въпрос единствено за конфекция с всичките плюсове и минуси на нейната посредственост, щедро подхранвана от главата на семейството - чужденец, забогатял от тежка индустрия. Но такъв измислен хайлайф, жаден да скочи в жълтите новини, винаги е имало и винаги ще има. Иначе Евгени Минчев ще трябва да се върне отново в трамвайното депо.

Така че 24-годишната Тамара може и да е надарена наистина с човещина, сърдечност и необятна вътрешна красота, но това в никакъв случай не е достатъчно за една справедлива титла за красота.

Аз гледах малкото интервюта на новата Мис България и честно казано, трудно мога да си я представя как изглежда всъщност, защото, както се изразява известният детектив Филип Марлоу - "С грима от лицето й можеше да се боядиса малка рибарска платноходка". А всеки, който е чел достатъчно Реймънд Чандлър, знае колко проницателен може да бъде неговият герой.

Но ако се върнем от американската литература директно в българската действителност, чудя се кое е по-страшно - възможността титлата на Тамара да е купена, или цялото това жури да е действително безобразно ампутирано от добър вкус? Честно казано, мен лично много повече ме тревожи задушаващата посредственост.

А ако конкурсът директно стане платен - всичко ще бъде много по-истинско и прякото наддаване в ефир ще натрупа стотици хиляди нови почитатели на тази иначе позавяхнала марка.