Този месец, ако някой отрече, че родната полиция ни пази, ще е най-якият хейтър в държавата и на Балканите.

Само за някакви си 15-ина дни в слънчевия октомври гражданите почувстваха сигурност и ред, а полицията ни скъса националните рейтинги и се прочу на международно и даже на островно ниво.

Безапелационно, златният медал е за оперативен работник Красимир Карчев от казанлъшката полиция, който на остров Крит застреля заради любовницата си кардиолога Христодулу Каландзаки. Любопитното в тази иначе тривиална история между трима души, от които единият - излишен, е начинът, по който действа 37-годишният полицай.

Неслучайно отбелязвам възрастта му, както и факта, че не е просто някакъв униформен служител, а истински оперативен работник, което би трябвало да предполага сериозен опит в криминалния жанр. Как обаче Красимир извършва това планирано, а не инцидентно-битово убийство?

Първо, той стреля със собствената си пушка. Второ, оставя на местопрестъплението свидетели. Трето, води цялата комуникация при подготовката и самото покушение с личния си мобилен телефон към личния мобилен телефон на любовницата. Четвърто, води тази комуникация не гласово, което не може да се извлече с по-късна дата, а с есемеси, в които двамата недвусмислено издават своите намерения.

Обобщено с една дума - единственото, което пропуска да направи нашият оперативен работник в тази спецакция на чужда територия, е да изпусне личната си карта на местопрестъплението.

В резултат Красимир Карчев и приятелката му успяват да предизвикат такова напрежение и да настроят срещу българите остров Крит, както и цяла Гърция, което хиляди български рибари не можаха да постигнат с години опустошаване на рибата и замърсяване на десетки реки, язовири и езера в южната ни съседка.

Но като оставим настрана ефекта върху двустранните взаимоотношения от фаталния завършек на тази любовна афера, за мен лично много по-значим проблем се крие в професионалните качества на оперативен работник Красимир Карчев.

Представяте ли си как би могъл той да разкрие някое тежко, сложно, замисляно от месеци престъпление, при положение че допуска толкова груби грешки в осъществяването на едно планирано убийство?

Въпреки че получава заплата за друго, Карчев не става и за нощен пазач на склад. Със сигурност класи над него е полицейският началник от Трето РПУ в Пловдив Стоян Павлов. Той е печен оперативен работник и не си губи времето в безсмислени емоционални афери, защото знае, че с дребни, но много редовни далавери може да се постигне много повече в живота.

Точно по тази схема зам.-началникът на управлението беше задържан от колеги, докато прибираше 300 лева от ало измамници край автомивка в града под тепетата. Оказа се, че само час по-рано телефонните терористи прилъгали баба да им метне през прозореца 1300 лева и те оттам директно тичат на среща със Стоян Павлов, за да му отчетат 300 лева от сумата. Банкнотите, мушнати в кутия от цигари, са 23 процента от плячката.

После пък станало ясно, че само от началото на септември бандата телефонни измамници е прибрала общо 180 хиляди лева от лековерни старци в района. От цялата внушителна сума 23-процентовият дял за зам.-шефа на РПУ-то възлиза на 41 400 лева.

Това, разделено на 60-те дни за "заработването им", прави по 20 700 лева на месец. Повече от заплатите накуп на президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Димитър Главчев и вътрешния министър Валентин Радев.

Тази сума наистина изглежда внушителна. Но си е направо прашинка, сравнена с метеоритния дъжд от доходи в наркогалактиката, която оперативните работници Александър и Осман успяха да си устроят в софийското Седмо РПУ.

В работно и извънработно време, понеже тези понятия при Осман и Александър се размиват, както и престъплението и битката срещу него, двамата оформили автентична организирана престъпна група, но с полицейски карти в джобовете и служебен пистолет на кръста. На всичкото отгоре работели за наркодилъра Радо Ланеца.

Както си били на работа, социално осигурени и прочее, рекетирали и ограбвали пласьори на дрога, а наркотиците после давали на други дилъри да продават за тях. Лошите пласьори били наказвани и принуждавани да плащат всеки месец по 2000 лева "такса спокойствие". Привечер двамата сводничели и на студентки, които си докарвали допълнителни доходи с проституция.

В свободното време от наркоразпространение, рекет и сводничество оперативните работници събирали дългове и в тази дейност били много по-успешни от всякакви колекторски фирми и дори от най-злите съдия изпълнители.

Ако трябва леко да ъпгрейднем знаменития Ал Капоне: "С добра дума, пистолет в ръка и полицейска карта на ревера, можеш да постигнеш много повече, отколкото само с добра дума и с пистолет в ръка."

Сега сигурно някои хейтъри завиждат на двойката Осман/Александър и си въобразяват, че дежурствата им са били само доходни и безаварийни до гредата с ареста вечерта в неделя, но дълбоко грешат. Двамата не само са били принудени да работят постоянно и на празници, и в почивните дни заради многобройните си ангажименти, но е трябвало да хвърлят много сили, за да поддържат специалния си стандарт на живот.

Александър например при 1000 лева чиста заплата е трябвало всеки месец да плаща по 1200 лева наем за апартамента си и да поддържа изправен джипа си мерцедес ML. Той бил много взискателен към гардероба си и при обиска в апартамента в кв. "Витоша" полицаите видели купища чисто нови дрехи с табели на известни дизайнери за хиляди левове.

Абе, въобще, целият студентски град - наркодилъри, сводници, крадци, знаели какъв огромен обем работа трябвало да отхвърлят денонощно Александър и Осман, само шефът на полицейското управление нищо не забелязал. Дори и едно срамежливо око не хвърлил към паркинга на управлението.

Също като десетки, а може би и стотици други началници на РПУ-та в страната, услужливо отпуснати в пасивна кома. Защото, за съжаление, униформените и цивилни полицаи, които всеки ден "ни пазят" по схемата на арестуваните от Седмо РПУ, със сигурност в цялата страна са стотици - при оптимистична прогноза.

Рап припевът "Жена ми е банкнота. Затова горе ръцете - давай оборота!" е любим на прекалено много служители в Министерството на вътрешните работи. Това обаче май само в МВР не го знаят.