Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Може, всичко може - ако има стратегическо лидерство, мениджърско визионерство, висок професионализъм и мобилизираща към не-униване и не-хленчене, изграждане и надграждане, без-корумпиране и без-опростачване култура!

Изобщо не сме малка страна, малко по ръст ни е управляването.

Не сме лузърско общество, лузърско ни е набиваното отгоре в главите поведение.

Не сме некадърен народ, некадърно е племето, докопващо се да ръководене на всички нива и във всички дейности.

Не сме обречена държава, обричат я на вечното последно място в Европа онези, които като манталитет и менталност, не-знания и не-възпитание, посредственост и нарцисизъм, безхаберие и безнравственост са яхнали проолигархично и корупционно държавата ни.

Ще кажете, че примерът не е добър, защото е за футбол, за ритнитопковщина. Но запознайте се със случая Исландия, с исландското чудо, за да видите, че Исландия е всичкото онова, което ние не сме. Че Исландия успява по същите причини, заради чието негативно отражение в нашето криво огледало на постпреходното статукво ние не успяваме.

Исландия е драстичен пример-поука защо у нас нещата не само не се получават, но се влошават и ние изпадаме все по-надолу и за никъде не се класираме.

Исландия е случила на всичкото онова, на което ние не сме случили, особено през последните десетина години.

Исландия може да се превърне в наш спомен от бъдещето. Но само при едно условие - да поискаме да имаме бъдеще.

Със сегашния модел на вегетиране, на самоизяждане, на стратегическа безпътица и кокоша слепота, ние нямаме гарантирано бъдеще, освен най-много в любителския геополитически футбол, на слабаците и точкодарителите.

Защото сме като змията, която е започнала да се поглъща самата себе си откъм опашката. И вече е стигнала до шийните прешлени. За по-нататък поне на мен ми липсва фантазия и не мога да си го представя.

Аз изобщо не мога да си го представя, както изобщо не мога да повярвам, че ми се налага да живея точно в тази България, която е отрицание на всичко онова, за което си мечтаех в края на 80-те и в началото на 90-те години на миналия век.

От фейсбук