Възможно ли е ли е цар Борис III да е спасил живота на Сталин, Рузвелт и Чърчил? Възможно ли е това да е причината, поради която българската царска фамилия и наследникът Симеон II не са закачани от съветската власт? Възможно ли е човечеството да не знае за приноса ни в решаването на Втората световна война?

Да! На 1 август 1943 година 175 американски "летящи крепости" прелитат демонстративно над София на път към нефтените рафинерии в Румъния. Един българин тогава произнася пророческите думи: "Това е началото на края!" Този човек е Негово Величество цар Борис III, думите са казани пред началника на неговата канцелария Павел Груев. Оттук нататък Цар Борис III ще има една-единствена цел - да подсигури страната си (съюзник на Тристранния пакт) срещу гнева на бъдещите победители. Твърде скоро случаят ще му даде идеалната възможност да действа.

В края на месец юли 1943 г. в София е пристигнал инкогнито с обикновен пътнически самолет като търговец шпионин N 1 на хитлеристка Германия Вилхелм Канарис. Той още по-добре и от българския монарх е провидял не само началото на края, но е разбрал, че това ще и неговият личен край.

И Канарис също решава да търси контакти с очертаващите се победители, за да "отърве кожата", след като замлъкнат оръдията. Врял и кипял в дипломатическите и шпионските военновременни игри, в лицето на цар Борис III той вижда идеалния посредник с американците. Още повече че германският разузнавач носи на българския цар безценна "стока" - свръхсекретна тайна, донесена му от неговите шпиони в далечен Китай, където една обидена жена се разприказвала не където трябва.

Жената е съпругата на пренебрегнатия от "Тримата големи" генералисимус Чан Кай Ши, а тайната е - планът за пленяването или ликвидирането в Техеран на Сталин, Рузвелт и Чърчил, известен под секретното име "Дългия скок". Според плана са разработени няколко варианта за действие. В тях главна роля се отрежда на елитни агенти, ръководени от главорез N 1 на Третия райх и терорист на специално повикване Отто Скорцени. В безлюдни планини, наподобяващи релефа на Персия (днешен Иран), командосите упорито се обучават за всевъзможните изненади, които случаят може да им поднесе в Техеран. Според детайлно разработения вариант пътят до персийската столица на някои от тях е трябвало да премине през България.

След като получава информацията от Канарис, цар Борис III нарежда на посланика в Берн да се яви светкавично в София. По онова време в Берн, превърнал се в своеобразен "Вавилон на шпионажа", е установена и резиденцията на втория човек в американското разузнаване Алън Дълес. В неформален разговор с Кьосеиванов той споделя, че САЩ няма да проявят никакво снизхождение към България, когато му дойде времето. Българският монарх знае, че ако предупреди само едната част (западните демокрации) от съюзническите сили, а пренебрегне Съветска Русия, това може да коства на България много при бъдещите следвоенни преговори. Заговорът срещу "Еврика" е трябвало да стигне лично до Сталин.

Единственият посветен от царя в мисията е неговият началник на канцеларията Павел Груев, който започва усилено да търси контакти със съветската агентура в България. Проблемът обаче е, че неизброимата в началото на войната армия от съветски шпиони е прочистена, а за провеждането на операцията е нужен надежден информатор, на когото Сталин би повярвал, а цар Борис III да е сигурен, че посланието му ще бъде разбрано и оценено. Такъв човек все пак е намерен.

При това - много близък с Павел Груев. И не само с него. В уютния софийски дом на търговеца Гено Цончев, намиращ се на ул. "Мария-Луиза", се заседяват кажи-речи всеки ден на американско ръжено и на шотландско уиски, на руска водка и френски коняк ту пълномощният министър на Райха в България Адолф Бекерле, ту шефът на тайната полиция Сава Куцаров, да не говорим за секретарката на Бекерле - Мадлен Първанова, която често се задържа и до по-късно, отколкото благоприличието позволява. Цар Борис III и Павел Груев са сред малцината в България, които знаят какъв човек се крие под маската на благодушния търговец Гено Цончев.

Връзката е осъществена. Времето обаче вече е толкова кратко, царят се опасява не толкова за пристигането на информацията, колкото от това дали Сталин ще успее да я провери достатъчно добре, за да й повярва. И решава да действа по-нататък... На 10 август царят обявява, че заминава на лов. За какъв лов става дума - само той, Павел Груев и Гено Цончев знаят.

Ден по-рано обаче райхсфюрера Адолф Бекерле едва не проваля целия замисъл. След неговото посещение в двореца царят - по-бледен отвсякога, споделя с Груев: "Върбан пак ме вика!" (В двореца с името "Върбан" са наричали самия Хитлер.) Райхсфюрерът искал цар Борис III да се яви при него на 13 август. Съобразителният български монарх обаче, за когото цяла Европа знаела, че е фаталист, решава да използва това и разиграва цял театър: "Какво?! Тринадесети? При това се пада и петък? Изключено!"

Цар Борис III имал нужда поне от един ден отсрочка, защото пътят до Москва бил дълъг и пълен с неизвестности. На 10 август Негово Величество тръгва "на лов". Връща се на 13 август. Мисията е изпълнена, Сталин е предупреден. България е получила желаната силна карта. Колко е било важно това, едва ли ще се разбере някога в неговата цялостност и сложност. Факт е обаче: месеци по-късно Сталин ще заяви на Георги Димитров в личен разговор, че някои страни могат да вървят към социализма по път, различен от този на СССР, дори и като монархии.

Тези негови думи елементарни писачи и политически оракули тълкуваха по какви ли не начини, които не издържаха и елементарна критика най-вече защото се търсеха отговорите далеч от конкретната цел - България. Остава обаче въпросът: Как царят стига до Москва Дори и беглото познаване на ситуацията в страната през лятото на 1943 г. показва, че това е можело да стане само по един начин - със самолет, и само от едно място - летището в Горна Оряховица. Всички останали летища в България са се намирали под зоркото наблюдение и контрола на агентите от Абвера и Гестапо. На горнооряховския аеропорт също е имало немски шпиони, но те са били само двама и основно са се занимавали със следене на метеорологичната обстановка в метеостанцията.

Случаят отново играе в полза на българския монарх: няколко дни преди тайния полет американски самолет хвърля на връщане от румънския град Площ сандъци с дрехи, одеяла и други западни стоки над Калтинец, като малко след това пада край Дебелец. Немците са ангажирани с разследването около американската "летяща крепост". Полицията в Горна Оряховица пък е тръгнала по дирите на раздвижилите се "шумкари" и на седемте основатели на създадения Отечествен фронт. В архивите на българското контраразузнаване се пази документ за тайнствен полет на наш самолет в средата на август. Тогава се е смятало, че явно високопоставен пасажер е летял към Лондон, а специалисти коментирали, че този пасажер е бил цар Борис III.

Занимавалият се с този въпрос Драгомир Иванов, без да стига до въпроса откъде е излетял царят за Москва, смята, че полетът е преминал над Черно море, през Кавказ, а Борис III три пъти е сменял самолета до съветската столица. На другия ден след завръщането си от "лов" цар Борис III заминава за срещата с фюрера с чувство за изпълнена към народа си мисия. Мистерия и догадки витаят около това какво точно е станало по време на разговорите с Хитлер. Факт е обаче, че секретарят на българския монарх - Светослав Балан, който е познавал отлично цар Борис III, отбелязва как той се е върнал от Германия "неузнаваем и блед, изтощен". Балан едва ли е подозирал, че това изтощение не е само вследствие на пътуването до Германия и обратно. На връщане на софийското летище цар Борис III е посрещнат от брат си принц Кирил и от генерал Михов. Напълно спокоен, макар и видимо изтощен, той произнася една многозначителна фраза: "Моето представление свърши!"