Или е плод на 10-месечна бременност, или не е син на баща си.

Официалната рождена дата на Тодор Живков е, разбира се, фалшива. Още преди 1989 г. бе широко известно, че рожденият му ден 7 септември по политически съображения е подбран така, че да се вмести прецизно до националния празник тогава 9 септември, без обаче да застъпва Съединението и още по-малко деня, когато според вица човек си купува фабрика - 8 септември.

Датата е била удобна най-вече за държавния протокол и редовно даваните по онова време приеми на дипломатическия корпус. Починалият наскоро дългогодишен шеф на протокола Борис Джибров със сигурност е бил наясно с това, а може би дори сам е дал идеята рожденият ден на Живков да се чества на 7 септември.

Но не само датата на раждане, много други обстоятелства от биографията на Живков са уточнявани в работна група начело със самия него. В нея влизат личният му секретар Милко Балев, членът на Политбюро проф. Йордан Йотов, който е отговарял за историческата достоверност, и поетът Димитър Методиев.

Той пък е шлифовал стилистично биографичните очерци за генералния секретар до пълната им стерилност. Самопризнани.

При толкова строг пропускателен режим за фактите от миналото му Живков направи фурор, като обяви сам, че рождената му дата всъщност е неизвестна. Ето какво пише той в мемоарите си: "Дълги години бе оспорвана и датата на моето раждане. И то не от някой друг, а от собствената ми майка. (Sic!) Нашият спор с нея така и не приключи. Наложих се аз, но тя докрай остана на своето. Какъв е случаят? Майка ми твърдеше, че съм се родил навръх Симеон по стар стил.

Но свещеникът, който ме кръщавал, известният поп Велчо, бил порядъчно пийнал, та сварил да запише само деня на кръщавката, а пропуснал датата на раждането ми. Познавах добре традицията по нашите места и знаех, че обикновено детето минава през светия купел месец след раждането.

Пресметнах и определих датата - 7 септември. Майка ми остана непреклонна: "На никакъв 7-и, роден си навръх Симеон, на 20-и." Всеки път завършвах препирнята ни с думите: "Иди се обяснявай с попа, мамо, мен ме остави." Ако я бях послушал, сега щях да съм по-млад с цели 13 дни!" (Тодор Живков, "Мемоари", 1997 г.)

Вместо да изясни истината, този откъс забърква каша не само около раждането на Живков, но и по въпроса за биологичния му баща.

Защо Тошко Маруцин? Маруца се омъжва за Христо Живков в самия край на 1910 г. и първородният им Тодор се ражда критично скоро след това. Семейството набъбва с брат му Георги и сестричките Пенка (която умира от холера още невръстна) и Цветанка. Извор на сведения за децата е майка им, тъй като таткото Христо неизменно отсъства при ражданията в семейството. Сякаш за него е съчинена старата градска песен за вътрешния гурбетчия, който при своето завръщане брои децата и пее: "Наместо две намерих три."

А освен на гурбет бащата на Живков ходи и на война през 1912-1913 и през 1915-1918 г., като стига чин подофицер.

Ето защо в официалната биография на Живков (Партиздат, 1981 г.) е филтриран следният текст за баща му: "Гонен от сиромашията, почти през целия си трудов живот той е на работа вън от родното си село.

12 години е кожухар в габровски фабрики. По характер Христо Живков е затворен и мълчалив. За това допринася и животът, който води далеч от неговите близки."

Тук почти се признава, че семейните връзки между Маруца и Христо са били доста хлабави, което и обяснява отчуждението на бащата.

Самият Живков добавя в мемоарите си обилни сведения за това. Той пише, че заради честите разправии със свекъра й майка му е напускала дома многократно и отивала при братята си в Орхание (Ботевград). След месеци баща му отивал там и с много кандърми си я прибирал.

Майчина и бащина линия. И днес този модел на съпружество с чести и продължителни разкъсвания е много типичен за циганските съжителства. Маруца Живкова, по баща Дръвнишка, е родена в Сомовит през 1886 г.

В речника на Стефан Илчев за собствените имена "Маруца" е обозначено като румънско име, много разпространено сред влашките цигани. Освен това според едно късно свидетелство на журналиста Йовчо Йовчев при всяко посещение на делегация в Правец баба Маруца го е викала, за да си поговори с него на влашки, защото нямало с кого другиго.

За предците й е установено, че са "чукачи", както са наричали ковачите цигани, и че идват от Влашко. Насилствено са покръстени заедно с други цигански родове в Орханийско по заповед на пиян руски офицер през 1878 г. Това е документирано от Тома Васильов, който тогава е бил секретар на околийския началник. Със сменени имена, те се омесват с останалото население и когато Тодор Живков се ражда, вече са интегрирани.

Кръстеняци са и предците му по бащина линия. Те пък са от рода Яшарови (Яшар = Живко), но години наред са били наричани Замфиркьовци, нарицателно име за "цигани" в този край. (Замфир, Замфира са много популярни сред циганите лични имена, произхождащи от гръцката дума "сапфир".) Дядото на Тодор Живков е бил известен в Правец като Тодор Замфиркьо. А в официалната биография от един незнайно защо нецензуриран документ отпреди 1944 г. се вижда, че Тодор Живков се е записал с името Яшаров за член на някаква кооперация в София.

Още по-важна улика за липсващия баща е фактът, че чак до постъпването му в гимназията в Орхание Тодор Живков е бил известен в Правец като Тошко Маруцин

Според славянската именна традиция на майчино фамилно име (с окончание -ин за женски род в родителен падеж) са записвани децата, чийто баща е неизвестен или отказва да ги припознае.

В контраст с бащата официалната биография описва Маруца така: "Будна девойка, с открит характер и ведър нрав, сръчна в работата, пряма в отношенията с хората. Душевната щедрост и самораздаването са нейни драгоценни качества."

(Тук изумява със значенията си странната дума "самораздаване" като качество на младата Маруца.)

Преносен или осмаче?

Ако "самораздаването" обхваща и интимната сфера, става ясно защо майката води със сина си онзи дългогодишен спор, който Живков описва в мемоарите.

Тя държи да отмести датата на раждането му дотолкова, че зачатието да попадне в дните след венчавката й при условията на нормална 9-месечна бременност. Синът не схваща мотивите на майката и "дълги години" спори с нея, но не пита баща си.