Бащата на 3-годишното дете, загинало при атентата в Барселона, прегръща и целува имами на литургията за жертвите на атентата, а тълпата го окуражава с викове "Не ни е страх! Не ни е страх!". Два дни след като десетки хора и деца загинаха на концерта в Манчестър, местните жители, организирани от леви активисти, призоваваха животът да продължи, все едно нищо не се е случило, и пяха "Don't look back in anger".

Приятели, които живеят във Франция и в Германия, споделят, че дори по най-мекия начин да изразиш неодобрение за културното обогатяване, конкретни традиции на обогатителите и прекомерното съобразяване с тях, както и безкрайните им социални привилегии, ги нарочват за диваци от изтока, а в училище децата им, заедно с Мюсе, изучават строфи от Корана.... И още много неща.

Мисля, че постепенно започва да ми се изпарява всякакво състрадание. Да се прегръщат, да не ги е страх, да палят свещи, да жусуис-ват, да плащат помощи, да правят квото искат. То бива, бива, ама това е дебилност.

*Мария Ласкин във фейсбук