ВНИМАНИЕ! ТЕКСТЪТ Е ДЪЛЪГ!

Но няма как да е иначе, ако наистина търсим истинско решение, вместо да се вайкаме.

След свалянето на режима на Саддам Хюсейн през 2003 г. Ирак потъна във вътрешнополитически хаос, който кулминира във военното противопоставяне между сунити и шиити. Буквално стотици хиляди загинаха тогава в необявената гражданска война между 2005-2006 г.

Тогавашният президент на САЩ Джордж Уокър Буш имаше два варианта:

1. Да изтегли всички американски войски

или

2. Да вкара допълнителни войски, които да се справят с иракския клон на Ал-Кайда, в който са се влели масово поддръжниците на стария режим и алиенираното сунитско население на иракската държава; да наложат истинска сигурност; и накрая - да създадат условия за реален демократичен политически процес.

Буш-младши, макар и не най-добрият президент в историята на САЩ, взима решението в началото на януари 2007 г. да обяви The Surge (Вълната) - дислоциране на допълнителни 30 000 американски войници в Ирак.

Резултатите са забележителни - сунитските родове са привлечени на страната на правителството в Багдад и джихадистите остават без основната подкрепа в градските райони на сунитските провинции.

Ал-Кайда, която там се именува Ал-Кайда в Ирак и Леванта, е разбита, като лидерът Абу Мусаб Заркауи е ликвидиран.

Иракските армия и полиция, разформировани след падането на режима, заппочват да набират нови служители, които получават обучение от военни и полицаи на НАТО.

Жертвите на атентати в Ирак намаляват с над 70%.

Жертвите сред американските военни намаляват с над 60%.

На необявената гражданска война е сложен край.

Дори привържениците на тогава радикалния млад шиитски духовник Муктада Садр свалят оръжие.

Макар и не съвършена, иракската конституция осигурява политическо представителство на трите основни групи население - шиитите, сунитите и кюрдите.

Влиянието на вредния Иран е ограничено до минимум, като всички ирански агенти в политическия елит са изолирани от политическия процес.

Границите се охраняват строго и по всичко личи, че пред наистина баснословно богатия Ирак има възможност за истинско възстановяване от продължилите близо 30 години войни.

ОБАЧЕ... Обама печели изборите и вместо да продължи тази политика, докато иракските армия и полиция укрепнат, за да могат сами да бранят сигурността, той решава да направи възможно най-глупавия ход в тази ситуация - при кампанията за втория му мандат обещава, че ако бъде избран, ще изтегли войниците, отговаряйки на призива "Bring the boys back home!" ("Върнете момчетата обратно у дома!").

С това обещание именно успява да спечели изборите.

В края на 2011 г. последните американски войници се изтеглят от Ирак, преминавайки границата с Кувейт.

С това започва възхода на това, което днес наричаме ДАЕШ (арабския акроним за Ислямска държава в Ирак и Леванта).

И ако се чудите защо иракската армия не може да се справи с настъплението на ДАЕШ, трябва накратко да разкажа историята за клането при Кемп Шпайхер, когато на 12 юни 2014 г. над 1700 войници са избити за няколко часа на брега на р. Тигър, в бившия дворец на Саддам Хюсеин.

ДАЕШ снимат клането и пускат видеото в интернет.

Документалните филми за това зверство показват наистина почервенялата от кръв река. Неописуемо варварство, което има една единствена цел - да всее страх в сърцата на младежите, които са се записали в армията.

Докато Запада, в лицето на НАТО, не поемат отговорност за излекуването на вируса на ислямския радикализъм в огнището на болестта, ще живеем с чувство за несигурност.

Всички европейски държави, които са членки на НАТО, имат ресурса:

1. Да идентифицират и спрат връщащите се от Сирия и Ирак джихадисти

2. Да атакуват ДАЕШ на терен

3. Да започнат още активна поредица от реални мерки радикализацията сред мюсюлманските общности в еврропейските държави

4. Да гарантират сигурността на всички свои граждани, независимо от техния етнически произход и религиозни убеждения

И не, че няма да има вероятно радикализирани единаци, които да търсят извратения си рай чрез убийство на невинни... Сигурно ще има и такива, но ние, гражданите на Западната цивилизация, ще имаме без съмнение чувство за повече сигурност.

Но е време Западът да поеме своята сигурност в свои ръце.

И когато дойде това време, България, която е интегрална част от западната цивилизация, би следвало да няма колебание коя е правилната позиция.

*Емил Джасим във фейсбук