284 707 души са търсили препитание през миналата година

София и Варна са градовете, които изпитват най-голям глад за работна ръка в страната. И привличат мигранти от останалите райони. Главно гладът за работници на двата големи града се засища от Северозапада. Това показа карта на безработицата, направена от “24 часа” по данни на Агенцията по заетостта.

Всеки пети безработен е от Северозападна България. 284 707 са били хората в трудоспособна възраст без работа у нас през миналата година. В северозападните области - Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен броят им е достигнал 54 708. Там равнището на безработица е най-голямо, като във Видин достига до 20,9% при средни стойности за страната от 8,7 на сто. Това показват данни на Агенцията по заетостта.

В пет общини

половината от

населението

е било без

препитание

Това са Хайредин, Якимово, Каолиново, Никола Козлево и Белица.

Според анализите на агенцията високият ръст се дължи на неравномерното икономическо развитие в различните региони на страната.

По данни на Агенцията по заетостта през 2016 г. в 8 области равнището на безработица е по-ниско от средното за страната - 8,7%, а в останалите 20 области трудовият пазар продължава да е нестабилен. Там над 10% от населението трудно намират препитание, сочат данните.

Над 55% от безработните през миналата година са били жени. Докато

хората над 50 г.,

които търсят

препитание, са

около 40 на сто Докато младежите до 29 г. без работа са 37 998.

Обявените свободни места през миналата година са над 196 хил. като 55 000 от тях са в преработвателната промишленост. По 10 000 места са обявили администрациите и образованието.

Най-ниското равнище на безработица се отчита в София с едва 2,5%, следват Бургаска, Варненска, Габровска и Старозагорска област. Все още стабилен пазар се отчита в Пловдивска и Русенска област. Там хората много по-рядко напускат домовете си в търсене на препитание.

Като цяло се запазва тенденцията северозападните и североизточните райони на страната да са най-слаборазвити икономически.

През 2016 г. общият брой на заявените работни места в бюрата по труда в Монтана, Враца и Видин е 16 159. Най-търсени професии от работодателите в района са шивачи, продавачи, бармани, сервитьори, счетоводители, лекари, медицински сестри, санитари, работници в хлебопроизводството, готвачи, сладкари, работник в дърводобива, селскостопански работници, електромонтьори, заварчици, общи работници и др.

За да започне да се решава проблемът с безработицата в Северозападау вчера правителството отпусна допълнителни 2 млн. лева.

До края на тази година парите ще се разпределят в 14 общини от областите Враца, Видин и Монтана. По нея ще се осигури субсидирана заетост на около 830 безработни в периода септември - декември. Приоритетно в обучение и заетост ще се включват продължително безработни, безработни младежи (до 29 години), както и безработни, които получават социални помощи или са с основно и по-ниско образование и без професионална квалификация. Всички включени в програмата безработни ще преминат мотивиране за активно търсене на работа. Хората, които се нуждаят, ще бъдат включени в курсове за ограмотяване или за придобиване на квалификация по професия.

Наетите ще изпълняват различни дейности в частния сектор, ще ремонтират обществени сгради или ще чистят улици.

Хората от тези населени места

най-често се

придвижват към

София и Варна

с надеждата да си намерят добре платена работа. Тези потоци от трудоспособни българи са провокирани и от факта, че в двата града има най-голям глад за специалисти. В София например през миналата година са били обявени близо 43 хил. работни места.

По последни данни от Наблюдение на бизнес тенденциите в промишлеността, строителството, търговията и услугите на НСИ във Варна нараства броят на предприятията, които отчитат недостиг на работна ръка.

Във Варна има

глад за лекари,

инженери,

преподаватели

по немски и английски език, строителни инженери и техници, компютърни специалисти и др.

Забелязва се и раздвижване в още няколко града на страната, където бизнесът търси квалифицирани работници. През миналата година в Пловдив е имало 21 021 свободни позиции, като 85% от тях са били без изисквания за квалификация. Бизнесът е търсил работници за преработвателната промишленост, търговията, ремонт на автомобили и битова техника. Следват позиции в администрацията, ресторантьорството, строителството и аграрния сектор. Докато местата за специалисти са били едва 11%.

Българите с добра квалификация трудно намират прехрана обаче в Силистренска област, където бизнесът е имал нужда от едва 339 души с дипломи за висше образование.

Още по-трагично е било положението в Кюстендил, Видин и Перник, където има слаб пазар на труда. Младите хора, които завършват университет в София, пък нямат никакъв шанс да се върнат в родните си градове и да се реализират там. Затова повечето от тях остават в столицата. 

44 000 цигани не работят

44 292 роми са били безработни през миналата година, показват данните на Агенцията по заетостта. Това са точно 15,6% от всички регистрирани безработни в страната. От тях 28 072 лица са продължително безработни, а 91% са с основно и по-ниско образование.

“Налице е ясно изразена и устойчива тенденция към обособяване на територии с изявен нисък социално-икономически статус на населението, преобладаващо от ромски произход, гетоизация и маргинализация”, пише в годишния обзор на Агенцията по заетостта.

Според анализите главно ниското образование и липсата на квалификация водят до социалната изолация.

“Загубата на трудови навици и липсата на мотивация за започване на работа са сериозна пречка пред включването в заетост”, пише още в обзора.

Тенденцията към изпадане в неактивност и обезкуражаване сред ромите е много висока, особено сред момичетата.

Към края на годината 30 757 лица, самоопределили се като роми, са обхванати по различните дейности в плана по заетостта до 2020 г. Осигурена е работа на 19 380 лица чрез включването им в различни програми и насърчителни мерки.

През миналата година 11 334 безработни роми са включени в дейности за мотивиране за активно поведение на пазара на труда, чрез повишаване на пригодността им за заетост и квалификация.