И в човешкия свят не е леко, но в животинския е още по-трудно.

Вчера вървя след работа от метрото към автобуса и си мисля за мои си работи. Погледът ми се плъзга по и през оградата на един паркинг край спирката. Виждам как върху някакви стърготини и стружки подскачат и кълват няколко врабчета.

Спомних си милата книжчица на Йордан Радичков "Ние врабчетата". Аз в младостта си му бях оставил в пощенската кутия на (или около) бул. "Толбухин" няколко свои неумели разкази и той дори ми прати писмо със съвети!

И в същия миг изневиделица се спусна като стрела тлъст плъх и буквално за милисекунда отхапа главичката на едно от врабчетата! Ужас! Много гадно бе всичко.

Рекох си разстроен заради бедното врабче и несъмнено под влияние на противната случка:

- Така е в животинския свят - много е страшно. А в човешкия свят да не би да е по-малко страшно? По-малко страшно е, все пак. Но може да стане и по-страшно, ако ние, врабчетата, забравим за спотаените и прокрадващи се тлъсти плъхове...

От фейсбук