Слънчев удар, ужилване от медуза, убождане от морски таралеж са само малка част от най-честите рискове, на които сме изложени през лятото. Кои са те, как е добре да се реагира в първите минути и при кои симптоми задължително се търси лекарска помощ?

Изгаряне

При излагане на слънце може да се стигне до първа и втора степен на изгаряне. Тя не може да бъде определена от пръв поглед обаче, тъй като признаците се развиват постепенно. Първата степен се характеризира с зачервяване на кожата, подуване и болка. Специалисти поясняват, че при този тип изгаряне е добре засегнатите участъци да бъдат полети обилно със студена вода и след това те да бъдат намазани с препарат за след изгаряне. Народните рецепти препоръчват мазане с кисело мляко или зехтин, но според някои лекари това може още повече да раздразни кожата и дори да предизвика алергични реакции.

В енциклопедията "Здраве чрез природолечение" на "Рийдърс дайджест" е подчертано: "Ако имате силно зачервяване на кожата и ви боли, преди всичко охладете засегнатото място със студена вода поне за 5-10 минути. Много е важно обаче водата да не е ледена. В никакъв случай не белете изгорялата кожа. Успокоявайте я със студени компреси или се мажете с гел от алое вера или с лосион от каламин. Не носете бижута или дрехи, които могат да стягат засегнатото място. Ако зачервяването не изчезне и се появят алергични реакции, се консултирайте със специалист."

Втора степен се характеризира с зачервяване, болка и образуване на мехури, пълни с прозрачна течност. Специалистите са категорични, че най-важното е мехурите да не се пукат, защото това ще доведе до силни болки и риск от инфектиране. Засегнатите участъци се поливат със студена, отново не ледена вода. На местата с мехури може да се направи и хлабава превръзка – за препоръчване със стерилна марля. Добре е да има консултация с лекар, за да прецени той как най-безопасно и безболезнено да се третират мехурите.

Слънчев удар

Директното слънчево облъчване на главата води до дразнене на мозъчната обвивка. Последиците от него могат да са висока температура, главоболие, но дори и загуба на съзнание. На сайта на Министерството на здравеопазването е подчертано: "Във връзка с високите температури през летния сезон МЗ напомня на гражданите, че най-застрашени от слънчев удар са възрастните над 60 години и децата, както хората със сърдечносъдови заболявания и хората със затлъстяване.

За да се предпазят, хората трябва да стоят на сянка, особено в обедните часове, да се пазят от пряка слънчева светлина, да носят шапка в града и да ползват плажен чадър на плажа, да носят памучни и леки дрехи, да пият повече течности, да не употребяват алкохол през деня, да избягват физическото натоварване, летуващите на морето да не стоят на плажа между 11 и 14 часа."

Специалисти поясняват, че признаци за слънчев удар са гадене, виене на свят, силно зачервена и гореща глава, безпокойство, главоболие, втърдяване на врата. Те препоръчват винаги да се търси лекарска помощ. Необходимо е също пострадалият да се отведе на сянка, но не да лежи хоризонтално, а в седнало или полулегнало положение, така че главата му да е по-високо от тялото. На нея се поставят кърпи със студена вода и му се дава да приема течности. Важно е непрекъснато да се проверява наличието на съзнание.

Ужилване от медуза

Първоначалните симптоми след ужилване от медуза са усещане за парене и болка. На по-късен етап може да се наблюдава поява на петна и мускулно схващане, а при някои хора – на остра алергична реакция, водеща дори до проблеми с дишането и сърдечния ритъм. Особено опасно е ужилването от медуза за малките деца, защото при тях рискът от алергичен шок е най-голям. Разбира се, зависи какъв вид е медузата. В Черно море най-често срещаните са Aurelia aurita и Rhizostoma pulmo, които не се смятат за особено опасни.През последните години се среща и Mnemiopsis leidyi – вид, разпространен в Средиземно море. Той се смята за по-рисков. Най-отровните медузи в света се срещат в океанските води по австралийското крайбрежие и само досег с тях може да коства живота на човек.

След среща с не толкова рисковите видове на нашето море специалисти препоръчват мястото да не се трие с кърпа или да се полива с чешмяна вода, тъй като се смята, че отровата може да се разпространи допълнително. Най-добре е промивката да се направи от специалист с физиологичен разтвор или поне да е с морска вода. Необходимо е също остатъците от слуз върху кожата да бъдат отстранени, но много внимателно, и то не с голи ръце, за да не бъдат засегнати още повече участъци от тялото. Мястото може да бъде покрито със стерилна марля.

Широко разпространено вярване е, че урината може да облекчи паренето след ужилване от медуза. Някои специалисти обаче подчертават, че така се  величава рискът от инфектиране. Препоръчва се след ужилване, дори и без да е засегнат голям участък от кожата, пострадалият да отиде на сянка, да си почива и да не се натоварва физически, тъй като по-късно може да се проявят други симптоми. Добре е да се приемат течности. При наличие на гадене, виене на свят, прилошаване и проблеми с дишането е необходимо веднага да се търси медицинска помощ. Това важи също и ако ужиленият е малко дете.

Убождане от морски таралеж

Най-честа жертва на морски таралежи стават летуващите в Гърция. Затова и много от хората, избиращи почивка там, се запасяват със специални обувки за плуване. Първоначалният симптом е болка, която може да варира от съвсем лека до като от ужилване от оса например. При някои хора обаче се проявяват допълнителни симптоми, които могат да са мускулно схващане, мравучкане, подуване на мястото. В по-редки случаи се стига до алергични реакции и дори до затруднено дишане, замайване, болка в сърцето, затруднена координация. При наличие на такива симптоми е необходимо веднага да се потърси лекарска помощ.

Специалистите препоръчват да се внимава да не стъпва върху засегнатия участък, както и той да не се притиска допълнително, за да не се забият иглите още по-навътре в кожата. Важно е те да се извадят, но много внимателно, за препоръчване с пинсета, за да не се счупят и части от тях да останат в кожата. Мястото трябва задължително да се дезинфекцира – най-добре с йод или спирт.

Други съветват засегнатият участък да се натопи в гореща вода или във винен разтвор за десетина минути, защото така се смята, че бодлите по-лесно ще бъдат извадени след това. Според някои специалисти е добре участъкът да се третира с антибиотичен спрей или мехлем. Според народни рецепти може да се използва зехтин, за да се намаже засегнатият участък и така по-лесно да бъдат извадени бодлите. Лекари обаче са против този метод заради риск от инфектиране. Най-важното е кожата да не се разранява допълнително. Ако се появи прекалено зачервяване, подуване или усещане за пулсиране, се препоръчва консултация с лекар.