Повод за тези няколко реда е материал във в. "168 часа", в който Александър Йорданов бившият председател на Народното събрание, обвинява артистката Виолета Гиндева, че прекалено въодушевено е изиграла ролята на терористката във филма "Черните ангели". Тя пък, от своя страна го пита дали капитан Йорданов, участвал в убийството на децата от Ястребино, не е негов роднина.

Доста идиотско пререкание,

защото ако Гиндева е изиграла ролята си "въодушевено", просто си е гледала работата. Както казват "обущаря не гледа на кого поправя обувките". Но вместо актрисата да се зарадва, че е оценена, се впуска в атака срещу дръзналия да коментира играта й Йорданов.

Абсурдна ситуация, защото нито Гиндева е извършила престъпленията на героинята си, нито Йорданов е убивал ястребинчета. Тогава защо се карат? Защото дебатът за извършените престъпления срещу българския народ "В името на народа", вече трето десетилетие остава открит. Обществената чувствителност към

двойния "исторически аршин" е изострена до краен предел.

Добре е да обърнем внимание на приликите и разликите на двете престъпления, станали причина за разменените реплики между Йорданов и Гиндева. Както и на "приликите и разликите" във възмездието, постигнало извършителите им.

Приликите са ясни. И в двата случая става дума за престъпление от тежък характер.

Разликите, и те са ясни.

Прекият извършител на убийствата от Ястребино е ликвидиран веднага след 9 септември 1944 година. Няколко месеца по-късно е осъден посмъртно на смърт от Народния съд (невиждан казус в световната юриспруденция).

Героинята на Виолета Гиндева от филма след 1944 година е възпята в стихотворения

и филми. Издигнат й е паметник. В продължение на десетилетия тя безочливо и самодоволно се радва на привилегиите, създадени специално за висшата номенклатура.

Аз съм против всякакви престъпления, независимо от кого и кога са извършени. Но винаги трябвада се внимава за разликите.

Да разгледаме безмерните и жестоки престъпления, извършени след 9 септември.

Когато притиснат другарите на Виолета Гиндева и Корнелия Ниновна, те винаги посочват престъпленията по време на така наречения от тях "монархофашизъм".

Ама, другари! Не се ли сещате за разликите?

За престъпленията преди 1944 година са наказани всички до един. А за престъпленията по времето на така наречения "социализъм" - нито един.

Ама нито един!

От морална гладна точка това е страшно. Не може по "идеологически съображения" едно убийство да бъде коментирано като "брутално престъпление", а друго да се пропагандира като "героичен акт".

Това е духовна окупация на миналото. Страшно е, когато на един народ се демонстрира, че големите престъпления и престъпници могат да останат ненаказани.

И днес ние берем плодовете. Дребните крадци и закононарушители ги гонят и осъждат, а когато някой е откраднал повече от 10 милиона, той вече е недосегаем и може цинично да ни се смее в лицето.

P.S. Е, поне открихме дебата по темата.