Честването на 180 годишнина на Левски минава през самопреценката - какво правим днес като него.

Колкото пъти като него сме се противопоставяли /по неговите думи/ на статуквото /тогава робство, днес корупция и пленена държава/. Колко от заветите му за Русия - за кунките - сме спазили?

Революционните комитети тогава са днешните сдружения за инакомислие, на волнодумство и свободно действие, с готовност да се опълчим на "султана", на "чорбаджиите" /на олигарсите, включително политическите/, на охраняващите ги заптиета и душманите.

Всички знаем, че дела трябват, а не думи. И тук сме най-грешни. Не очаквайте властта да бъде друга, тя затова е власт, да слага неговите ликове в кабинетите си, да го "чества" шумно и по телевизията, но в същото време да се пази, да се стреми към възпроизводство на привилегии и благоденствие чрез "народната пара", защото алтернативата сам да си изкарваш хляба е твърде рискована и изисква труд, пот и сълзи.

От една страна трябва да празнуваме тази годишнина, защото сме щастливи да имаме такъв висок пример, който да ни води в годините, идеал който се съизмерва с всичко най-велико в световната история и което е по-важно - по разбираем и близък до нас.

От друга обаче, това трябва да бъде ден на покаяние - за всичките компромиси, които сме правили през годините, за малките и големи предателства, за гузната си съвест когато сме пропускали да действаме, вместо това сме говорили, че продължаваме да очакваме някой друг /ЕС, САЩ,/ да извоюва свободата ни и защитим права си.

И да не забравяме, само той и единствен е Апостола - няма никаква титла и длъжност, които да стоят по-високо от това признание на народа.

* Коментарът е от фейсбук