Проф. Иван Дреников е най-младият политически затворник

“Госпожо Дреникова, първо ще разстреляме децата ви, после мъжа ви и накрая вас!" Тези думи, отправени към майка му от полковник от ДС през далечната 1949 г., чува бъдещия носител на орден “Стара планина първа степен” за заслуги към България проф. Иван Дреников.

По онова време той току -що е навършил 14 години и заедно с цялото си семейство е затворен в секретно поделение на ДС във Варна.

Проф. Иван Дреников е роден през 1935 г. в София. Израснал в центъра на столицата в семейството на офицер от Военновъздушните сили, той още на ученическа възраст попада във въртопа на трагичните събития и резките превратности на съдбата на родината ни. Бащата полковник Георги Дреников е герой от битката при завоя на Черна и известен авиатор. Бил е командващ на Военновъздушните ни сили както преди 9.09.1944 г., така, макар и за кратко, и след тази дата. Оказва се също, че със завоюваното трето място по безмоторно летене на олимпиадата в Берлин той е и първият ни олимпийски медалист. Бащата на Дреников е човекът, който посреща на летището държавния глава, когато си идва от последната си среща с Хитлер.

Всъщност големият обрат в живота на Дреникови идва именно със смъртта на цар Борис III. Година след това

Съветската армия окупира страната ни,

но Дреников е във връзка с офицерите от "Звено", които оглавяват преврата на 9 септември. Приятел е с генерал Владимир Стойчев и с Крум Лекарски и като тяхно доверено лице получава задача да отиде на летището в Плевен, за да подсигури вземането на властта оттам, ако нещата в София се объркат.

"Въпреки по-късните интерпретации на събитията регентите княз Кирил и генерал Никола Михов са знаели за подготвяния преврат на 9.09.1944 г. и са го приемали за нормална и неизбежна част от хода на военните действия - разказва проф. Иван Дреников. - Баща ми се включи активно и на самия 9 септември по обяд е бил в Министерството на войната и заедно с прожекторната рота са го охранявали в продължение на две денонощия. На 11 септември новият министър Дамян Велчев сне от длъжност тогавашния командващ на Военновъздушните сили ген. Айранов и назначи баща ми на негово място."

Първата задача на новоназначения командир е незабавно преместване на бойната летателна част, която по онова време се състои от

330 бойни самолета

и 443 летци,

в западна и северозападна посока с цел противопоставяне на отстъпващата германска авиация. Полк. Дреников е облечен в генералска униформа, отговаряща на длъжността му, а щабът на въздушните войски е установен в Американския колеж в Симеоново. На 14 септември Червената армия вече е навлязла в цяла България. На същата дата полк.

Дреников приема съветския генерал Судец,

командващ въздушните сили на III украински фронт и веднага отговаря на необходимостта на командването на руската авиация, като настанява щаба му в бившето Немско училище на бул. "Евлоги Георгиев".

Докато българската армия е изпратена на фронта, в нея бързо започват да заемат позиции новоназначени политически офицери. Макар и с ниски чинове, те са верни на комунистическата партия и фактически поемат командването. По тяхна инициатива в много поделения на въздушните войски българското знаме е заменено с червен флаг.

Но в щаба в Симеоново малкият Иван чува баща си да споделя по този повод с колеги офицери: "Не сложихме германските знамена, няма да сложим и руските!" На 25 септември полк. Дреников издава заповед да се свалят всички съветски знамена и да се заменят с родния трибагреник.

Отначало изглежда, че комунистите делят властта с патриотичните организации “Звено” и Военния съюз, на практика обаче те отдавна са инфилтрирали и в тях свои хора. Така само месец по-късно заради доносите на уволнения заради конспиративна дейност през 1935 г. капитан Ганчо Манчев Дреников е свален от длъжност. Логично на негово място е назначен самият Манчев, вече като генерал. Първата заповед на новия командващ е

най-строга забрана да се споменава името на предшественика му

"На 10 октомври баща ми предава официално властта на новите командващи. Само няколко минути след завръщането му у дома на ул. "Цар Борис I" 148 нахлуха трима партизани, двама мъже и една жена, с насочени шмайзери, за да го арестуват. Иззеха служебното му оръжие, но все пак един "Валтер", който беше скрит под плочките в банята, остана скрит. Баща ми поиска да свали генералската си униформа и те му разрешиха, но пред тях. След това го отведоха цивилен в Дирекцията на милицията на Лъвов мост. Там на три пъти са го изкарвали от килията със заплаха за разстрел", спомня си Дреников.

Оставеното на произвола семейство среща подкрепа от еврейската общност в жилищната кооперация, в която живее. Милостивите съседи, благодарни заради закрилата, която са получили от баща им, веднага дошли и не само предложили помощта си, а им съдействали и да укрият лични вещи и ордени на полк. Дреников, които в онези години е можело да им донесат само неприятности.

Междувременно обиските продължават - конфискуват им жилища, вещи. Все пак след 27 дни бащата е освободен по лично разпореждане на Георги Петров, главния обвинител по време на Народния съд.

На 30 ноември 1944 г. в 8 часа вечерта по телефона се обажда съветският генерал Судец. Той кани спешно полк. Дреников на среща в жилището си на ул. "Мизия" и Министерството на отбраната веднага изпраща специален автомобил да откара доскорошния арестант на важната среща.

Съветският генерал го посреща любезно с шампанско и хайвер, а разговорът е за германската въздушна стратегия. Оказва се, че Судец е запознат с най-страшната тайна - на 4 март 1941 г. тогавашният подполковник Дреников е бил назначен като началник на групата за свръзка при VIII германски въздушен корпус с командир генерал Фрайхер фон Рихтхофен. Щабът се е движел със специален влак, а той е бил във вагон с надпис на немски "Български офицер за връзка". За това си участие полк. Дреников е удостоен с най-високото въздухоплавателно германско отличие - Ордена на Белия орел. Този факт обаче не е бил известен на новата власт у нас, тъй като в онази епоха информацията за подобен контакт с немците

би го изпратила моментално на разстрел

Затова информираността на съветския генерал е доста стряскаща, но явно тайната все пак остава запазена.

Рано сутринта на 4 февруари 1945 г. полковник Георги Дреников отново е арестуван и изправен пред VI състав на така наречения Народен съд в Казанлък. Властващата комунистическа партия е категорична - искат смъртна присъда. При тези обстоятелства "храбрецът от завоя на Черна" не се колебае за миг и иска чрез своя адвокат съпругата му да му донесе предварително приготвената отрова. В последния момент, на 2 март, под натиска на военното министерство присъдата е заменена с 15 години лишаване от свобода, пълна конфискация на имуществото, огромна глоба и лишаване от пенсия.

Не след дълго дори го пускат от затвора, но през 1946 г. е изпратен за 6 месеца в концентрационния лагер “Росица”. Причината е, че при един последен опит да се демократизира страната, той е предложен в един проектокабинет да заеме поста министър на отбраната.

Към края на 40-те години, с идването на Георги Димитров у нас угасват и най-смелите надежди за демократизация. Положението се затяга, а полк. Дреников, който се връща в София, никъде не може да си намери работа.

"В първите месеци на 1947 г. извикаха баща ми на много високо място в държавното управление. Предлагат му: "Дреников, да забравим миналото, ние имаме нужда от вас". Отговорът на баща ми е категоричен: "Не, аз не съм съгласен с пътя, по който вие водите България!"

Въпреки изживените страдания брат ми Кирил и аз одобрихме това решение на баща ни, защото достойният човек има Отечество, докато робите имат само местожителство", казва проф. Дреников.

През летните месеци на 1949 г. останалото без препитание семейство се опитва да избяга от страната. В началото на септември баща му е предупреден, че скоро отново ще бъде арестуван.

Семеен приятел им предлага да ги свърже с моряк в гр. Сталин, както тогава се е казвала Варна. Замисълът е в Балчик той да ги натовари на една малко корабче, което, уж тръгвайки на север, след това в открито море рязко да завие на юг и да ги закара до Турция. Отчаяното семейство е готово на всичко. На празника на милицията 10 септември се отправят към къщата на роднини в Банкя, а след два дни поемат към морето. Първоначално всичко върви по план и от Варна заминават за Балчик. Там решили първо да хапнат в едно заведение.

"Не след дълго в ресторанта влезе един акордеонист - разказва проф. Дреников пред "168 часа" - и започна да пее:

"Що е за мене София, за Будапеща съм роден, какво са русите жени, за черноока съм роден ..."

При последния куплет от съседна маса скочиха трима мъже с пистолети в ръка. Акордеонистът също извади пистолет. В този момент в ресторанта влезе един полковник в униформа и ни каза, че сме арестувани.

Вземат им всичко, дори коланите и връзките на обувките, и ги натоварват на три джипа за Варна. По средата на пътя близо до една горичка изкарват семейството. Полковникът от РО се обръща към жената: "Госпожо Дреникова, първо ще разстреляме децата ви, после мъжа ви и накрая вас!" И стреля два пъти встрани. Обръщението е по-скоро иронично, тъй като по това време вече отдавна е наложено "другарю" и "другарко".

Качват ги отново по колите и ги закарват в секретното поделение на ДС "Шипка" във Варна. По това време командир в него е известния със зверствата си в пристанищния град Андрей Премянов - баща на депутата от БСП Красимир Премянов.

"Така на възраст 14 години и 3 месеца "в името на Народна република България" аз станах най-младият политически затворник. Бях арестуван заедно със семейството ми и затворен за 49 дни в поделение “Шипка” на военното разузнаване в град Варна. Четири дни не ни даваха никаква храна, стояхме на тъмно и ни извеждаха само сутрин обед и вечер по естествени нужди и да пием вода. В същото време сме били задраскани с червено мастило в гражданския регистър на IV районен съвет в София. Предполагам, че по това време са искали да ни убият, защото нямам друго обяснение за този факт", разказва проф. Дреников.

По-късно ги преместват в управлението на ДС в морската ни столица. На обяд започват да им дават по къшей хляб и нещо като чорба, но в килията са

на постоянно електрическо осветление и загубват представа за времето

Чак по-късно случайно разбират от един от пазачите датата и започват да нанасят чертички, за да се ориентират колко време са престояли.

Следват разпити. Следователите разпитват и Иван, и по-големия му брат Кирил. Но те си спомнят, че в момента на арестуването баща им на френски им е заръчал: Vous ne savez rien - Вие не знаете нищо. Пред милиционерите неизменно децата твърдят, че родителите им са искали просто да ги заведат на почивка на морето.

На 47-ия ден откарват родителите им във Варненския затвор да чакат делото, а малко по-късно двете деца са изпратени по етапен ред към София. В столицата те вече няма къде да отидат и затова оттам, от мазетата на "Московска", ги интернират във Видин, където преди това са изселени баба им и чичо им. Бабата умира една седмица след тяхното пристигане.

"Над 50 дни бяхме изкарали, без да се мием, с едни и същи дрехи, а ноктите ни бяха пораснали като на хищни птици. Най-после след 72 дни пристига и майка им, която е пусната условно до започването на процеса. Чичо ни заведе на лекар - оказа се че всички сме болни - майка ми имаше миокардит, Кирил - шум в сърцето, а аз белодробна емфизема", пише в книгата си Дреников.

Започва процесът срещу родителите. Много са странностите по това дело - в съда не е призован морякът Петков, а организаторът на бягството Стефан Бояджиев получава присъда, по-ниска от тази на подлъганите от него. На 30 май 1950 г. е произнесена присъдата - баща им е осъден на 5 години строг тъмничен затвор, а майка им на 1 година. Баща им лежи до първите месеци на 1952 г. във Варненския затвор, а след това е изпратен на обект Първи в концентрационния лагер на остров Белене.

Върнали се в София, някога заможните Дреникови, са останали без дом и имущество и са принудени да спят при близки и познати.

Най-после на 14 февруари 1953 г. е освободен и баща им. Тъй като никой не е очаквал да се завърнат живи, в апартамента им на "Скобелев" без всякакво законно основание се е настанил майор от милицията.

Веднъж получили клеймото "врагове на народа", за тях животът у нас става невъзможен. Затова отново търсят начин да напуснат страната. Първи е брат му Кирил. Със застъпничеството на ген. Владимир Стойчев той е назначен в олимпийския комитет и след това намира начин да се установи в чужбина.

"Това беше едно наказание без престъпление, извършено върху 14-годишно дете. Тези, които извършиха това престъпление, никога не бяха наказани, а наказанието със своите тежки последствия се стовари върху мен за цял живот", казва днес проф. Дреников. "Въпреки това не тая никаква омраза или желание за мъст. За мен винаги е било най-важно един човек да е на първо място българин и няма значение дали е с комунистически или някакви други убеждения", споделя той в заключение пред "168 часа".

Благодарение на доброто владеене на френски и връзките които има с чужди представители на католическата общност у нас, Иван Дреников започва работа във френското посолство в България. Французите, макар и не без трудности, успяват да го изведат от страната. Единственото условие е в "в емиграция да не се занимава с политика". Въпреки че почти цял живот е прекарал в чужбина, той

не спира да работи за България

У нас му е забранено да учи, но той успява да завърши Сорбоната в Париж и става професор по литература. В Белгия през 60-те години на миналия век заедно с брат си основават "Български архив", който впоследствие прераства в Институт за балкански проучвания. Той се превръща в най-богатия български библиографичен, иконографичен и документален фонд, съществуващ извън България. Целта е една - популяризиране на българската култура по света. След смъртта на брат му Кирил, той депозира архива в библиотеката на университета "Станфорд", но част от сбирката дарява на 16 български културни институции.

След това Иван Дреников се установява да живее в Каракас, Венецуела. Там основава национален картографски институт и за неговия значителен принос към историята на Венецуела е удостоен с орден "Андрес Бейо". Има публикувани 24 книги на български, френски и испански език.

Присъдата на баща му посмъртно е напълно отменена през 1999 г. и той е признат за невинен и оправдан. През 2001 година проф. Дреников заслужено е награден и с най-високата държавна награда у нас - орден “Стара планина първа степен”, за популяризиране на българската култура по света. Избран е и за почетен представител на агенцията за българите в чужбина.