Зареди бидони под всички чучури до Банята.

Има едно място в центъра на София, където имам чувството, че човек може да види всичко – лица, съдби, статуси, темпераменти, движения във времето и пространството. И това място е чешмите с минерална вода до Централна баня.

Там наистина, ако си малко по-наблюдателен и любопитен, можеш да видиш и да усетиш цялата гама на живота през хората, които си наливат вода. Можеш да видиш юпита, които пълнят в малки стъклени шишета; мъже, които наливат в петлитрови пластмасови бутилки; деца, които се плискат с вода, баби, които им се карат. И още, и още...

В по-топлите месеци, но и не само, често може да се види как минералната вода се използва и за хигиенни нужди, макар да има изрична забрана за това. Включително и охрана, която, странно защо, не предприема нищо.

Мислил съм си, ако има такива чешми в центъра на Виена, Лондон, където хора да си мият главите и краката както тук, вероятно веднага ще ги пратят някъде на топло или ще отнесат такава глоба, че ще си забравят сапунерките върху главите. Но да кажем, такъв е животът тук, а и чакаме съдебната реформа.

И продължавам. Минавам всеки ден през минералната вода и какви ли не неща съм виждал, но тези дни очите ми се напълниха от следната гледка (или ситуация). Човек на средна възраст, видимо изнервен от живота, вероятно от жена си, децата и от всичко, което шава на този свят, включително птици и клони на дървета, бе заел всичките чешми.

Само да вметна как изглеждаше: пълна класика - джапанки, къси гащи, нещо между потник и фланелка, шкембе, веещо се сред вятъра. Нямам нищо против шкембето, всеки има право да има или да няма шкембе, но поне може да се облече по начин, с който леко го прикрива. И поне лично аз смятам, че никой не е длъжен да гледа телесата ти.

Не се правя на естет, не се правя на нищо, но все пак смятам, че не е редно така, в живота все пак има някакъв малък етикет.

Разбирам, че живея в България, но все пак това е центърът на града, заобиколен си от всякакви архитектурни паметници и не можеш да се появиш по този начин в пространството, колкото и да си сърдит на живота, времето и всичко останало. И продължавам.

Този човек с шкембето и джапанките беше заел всичките чешми с нещо като бидони - двайсет-двайсет и пет литра. Не мога да изчисля точната бройка, но горе-долу беше заел тринайсет-четиринайсет чешми.

Настана лека суматоха, защото там винаги е пълно с хора и всеки иска да си налее вода, но на този тип изобщо не му пукаше. Дори напротив. Цялостното му поведение, включително потта, която се стичаше от всякъде, излъчваше някакво превъзходство над останалите.

Тук се сетих за много герои от българската литература, кино, театър. Сетих се още, че простащината наднича отвсякъде, че манталитетът или първите седем години не се оправят нито със закони, нито с казуси, нито с нищо.

После този човек, или подобие на такъв, започна да пренася пълните бидони с минерална вода в нещо като малък бус, но цялата операция също отнемаше много време и суматохата не стихваше.

Тук веднага всеки нормален човек се пита: какво толкова ще я прави тази вода?

И си казва: този човек явно я приема като аванта, като нещо, което му идва от небето и трябва да се възползва максимално от това.

Второ, не можа ли да си сложи бидоните на една чешма? Да, ще си налее вода по-бавно, но така няма да пречи на десетки хора. А и тогава най-вероятно никой нямаше да забележи и онези неща, за които стана дума по горе.

Разказвам тази къса история не за друго, а защото подобен тип поведение днес е проектирано навсякъде около нас. И ни запушва, задръства и убива много от светлите и красиви неща, които ни заобикалят.

От този тип велика простащина просто не можем да ги видим. Не знам този човек какъв е, какво работи, за какво мечтае. Но знам със сигурност, че подобни индивиди ни връщат назад във времето. Толкова назад, колкото дори не можем да си представим. А всъщност - една никаква история.