Успелите българи обречени вечно

на силна любов и омраза от техните съселяни

Няма никакво значение дали Кристо е казал онова за тъпата България, или не. На кого му пука. Христо Явашев, по етнически произход - българо-чех с немски корени, е световноизвестен (най-известният) авангардист днес.

Той е избягал от България преди 60 години, живял е в Австрия, Франция и най-вече в Съединените щати. Оня ден се появи едно интервю как избягал от “тъпата България” през 1957 г., което отприщи зловещо възмущение и хейтърство. Като че ли това е най-голямата национална обида.

Искам да разкажа една история за моя среща с него и покойната му жена Жан-Клод, която отговаря на всички драматични вопли около българщината му и отродителството му. Студеният февруари на 2005 г., музеят “Метрополитън” в Манхатън, Кристо и Жан-Клод дават пресконференция за проекта The Gates, който ще бъде отворен минути по-късно. Присъстват кметът Майкъл Блумбърг и шефът на полицията по онова време Робърт Кели. Върви си пресконференцията с благодарности и възхищения, докато не става една жена и започва да пита на френски нещо Жан-Клод. Кристо грабва микрофона и сърдито заявява: “Ние сме нюйоркчани, избрали сме този град, той ни е приютил и обикнал и затова сме избрали да бъдем нюйоркчани. Аз съм роден в България, Жан-Клод във Франция, но ние съзнателно искаме да говорим само на английски заради това. Ако искате да ви се отговори, моля, задайте си въпроса на английски.”

Тоест Кристо и Жан-Клод сами са избрали своята отроденост и това си е тяхно право. В интерес на истината почти цялата му българска рода и техните приятели бяха включени в проекта “Плаващите кейове” и той по никакъв начин не показа омраза към българското.

Проблемът е, че българите искат той да е много наш. Да ни слави по света и хората, възхищавайки му се, да се възхищават на нас. Да се види какви сме талантливи тука - какви художници, тенисисти и оперни певци имаме. Това е славянски архетип, остатък от съседската община - основната самоуправляваща се единица по нашите земи от хилядолетия.

Съседската община формира общественото мнение и изгражда неизтребимо егалитарна ценностна система. Ти може да си по-горе само ако си друга махала, град, “софиянец”, “чужденец” изобщо. Затова е все още живо разбирането, че чужденците са “по-добре” от нас и някой ден ще ни “изтеглят”, макар че всички са наясно, че навсякъде по света има бедни и богати, умни и глупави.

От замогналия се гурбетчия се очаква той да е вечно благодарен на родното място, да носи армагани, като се връща, и непрекъснато да подчертава произхода си. Той е един вид посланик на селото или градската махала. Явашев отказва да е такъв посланик, той е авангардист, особен човек, рушител на табута, борец с корпорациите и чиновниците. От първите не взема спонсорство, с вторите води епични разправии, за да му разрешат проектите.

Затова сега има толкова обидени от думата “тъпата”. Не защото това означава, че нашата земя е населена с тъпаци - нещо, по което има пълен консенсус, ако четете коментарите в социалните мрежи. А защото Явашев се прави на нещо повече, нищо че е от нашата махала. Той не иска неговите съседи по родно място да се гордеят с него, все му е тая за тях. (Тук обаче трябва да вметнем, че в строежа на кейовете участваха над 90 българи, водени от племенника му, който сега е основният му сътрудник.)

Махладжойският патриотизъм се простира и върху други известни наши сънародници - разбира се, на първо място Григор Димитров. Когато бие, всички разбират от тенис, когато пада, го ругаят, че е отродител и той. Но всички се кефят на гаджетата му, все едно не той, а те извършват пенетрацията.

Същото е и с операта - сега е възторгът за Соня Йончева от хора, които не са слушали и една цяла опера до края през живота си. Прочетох, че била по-добра от самата Нетребко в “Травиата” на Метрополитън опера?! Дори и най-големите меломани се пазят да сравняват великите сопрани, защото е трудно да кажеш коя е по-добра, но махленските патриоти винаги знаят. Ако тя ги забрави, ще почнат да хулят и нея.