Работя в близост до най-голямото свърталище на плюещи хора в София.

С най-осраните тротоари, с най-разпадащи се улици, най-опиканите кьошета и най-много храчки на квадратен метър...и най-сивите гълъби на мира, вдигащи всичко това във въздуха, с един замах на крилата си.

Работя в района на Халите и Лъвов мост. Местообитание, на нелегални имигранти, неадекватни туристи, професионани просяци, весели роми-расисти, мърляви субекти, занемарени обекти, впиянчени клошари, кресливи продавачки, обикновени безделници и нечленоразделни простаци.

Люлка на хора, запушили лявата си ноздра и секнещи дясната с всичката енергия на грозния си живот (като по етикет е правилно да запушиш първо дясната ноздра)

Вечер се прибирам в Люлин и от силният контраст, всички ми се струват прекрасни...

А както е известно, люлинчани никак не си поплюваме, когато стане дума за плюене.

Както и за изхвърляне през прозорците на фасчета, торбички, сърмички, салфетки, розетки, гребенчета, пилешки крилца, презервативи, клечки за зъби, пантофки, кифлички, райберчета, леви ръчички от кукли, бонбони, корички, кавички, листенца, петленца, близалки, костилки, острилки, шишенца, тръбички, превръзки, копчета, малки джуджета, маслини, тъжни морски свинчета, фиби, капачки, корнишони, биберони, пеперони, аспирин, обелки от създърма, създърма................. еее, прекалих!

Прекалих.

Т'ва за люлинчани, всъщност въоще не е вярно, даже съвсем не е.

Е, може би само за някои артикули, но като цяло сме идеални.

И-Д-Е-А-Л-Н-И !