В политиката с Елена Поптодорова бяхме първо врагове, после противници, след това опоненти, накрая просто на различни позиции.

Не мога да приема и затова не искам да повярвам, че това, което се е случило с нея е точно това, което се е случило.

Не искам да й бъда адвокат, но ще разкажа два случая набързо.

Първо, през пролетта на 1992 г. ме поканиха на една конференция в Берлин на Западноевропейския съюз (ЗЕС). После внезапно се оказа, че не просто ще присъствам, но ще имам пленарен доклад в първата сесия, заедно с ... Ханс-Дитрих Геншер, Егон Бар и полския външен министър Кшиштоф Скубишевски! Аз, довечаршият програмист от Червена могила, Радомир!

С помощта на български експерти подготвихме моето изказване (за първи и последен път мое изказване в първия си вариант бе подготвено от други хора). Това добре, но английският ми не бе като за такъв форум.

Да напомня също, че по това време ние СДС бяхме натикали БСП в ъгъла и дори в парламента ги карахме да се представят дълго и широко - от БСП до ... Ера-3. А Доган ги забраняваше.

И точно тогава, понеже Елена има перфектен, невероятен английски, аз я помолих да ми запише на касетофонче моя доклад - като го прочете ясно и отчетливо. Тя веднага се съгласи. Аз го изслушах поне 200 пъти и на конференцията се справих нормално. Дори великият Геншер ме поздрави...

Второ, летях и аз през есента на 2005 г. за първи и последен път с президентския самолет - за Ню Йорк. Там Първанов имаше участие на Генералната асамблея на ООН. А аз - обяд с колегите по длъжност от САЩ и останалите държави с контингенти в Ирак. Американският "колега" е петият човек по важност в администрацията след президента, вицепрезидента, външния и военния министри.

Влязох в сградата на ООН и се оказа, че протоколът на нашето президентство любезно забравил (имаше такива подливания на вода), да ми извадят пропуск за придвижване из сградата. Само на приземния етаж! Обадих се на своята секретарка в София - да търси посланик Поптодорова. Тя се свърза с нея някак. Елена дотича на входа, прегърна ме приятелски и ме целуна още по-дружески, възмути се от свинщината, която ми е погодена. Връчи ми своя пропуск и каза - влизай, аз ще се оправя! И наистина скоро ме настигна. Президентът Първанов я дърпаше за нещо, тя му каза - Ники след малко има среща с човек, който по всяко време може да влезе при президента Буш, нека първо му помогна на него ако има въпроси, а после съм на Ваше разположение. И за 15-тина минути обсъдихме това, което ще кажа, как е най-добре да го формулирам ясно и кратко на "американски".

Два детайла, които разказах набързо само с молбата за милост към Елена. Поне докато не стане ясно какво всъщност се е случило, как и защо.