Висоцки пее в една своя песен:

Ничего там хорошего нет!

Иде ми да кажа на мнозина умни люде, устремили се към Народното събрание:

Нищо хубаво няма там!

Но някой трябва да бъде там. Няма как.

Хубаво би било да са професионални политици или поне такива, които чувстват, че имат такова признание.

За останалите умни и почтени хора времето там е загубено! Е, да, ще видят свят, ще ускорят пътя до някои степени и звания, ще изпитат сладостта разни началници и богаташи да им се умилкват, ще получават по-високи заплати. Но от трайните достойнства и плюсове за професионализма няма да имат нищо! Нищо! Дори сантимент и тръпка като в първите парламенти няма...

Напълно загубено време! А ще дойде време когато ще ти е безумно жал за всяко напълно загубено време.

За онези, които заради комплексите си ще наситят някоя и друга валенция не ме е грижа. Такива са повечето.

Гледах преди време как един генерал се отъркваше о невзрачния депутат само защото е депутат. А този депутат му даде в ръцете куфарчето да го подържи, докато се изсекне в ... тоалетна хартия... Подобни депутати с мандата си начесват своето първосигнално его. Тях ги разбирам защо драпат за парламента.

Мен и насила не можеш ме вписа вече в някоя листа. За нищо на света не искам да съм в такъв парламент. Както пее Висоцки:

Ничего там хорошего нет!

От фейсбук