Спомних си тази история от Мадрид, когато преди няколко дни паркирахме пред женският затвор в Сливен. Поводът за това е филм, който правим за тези "заведения".

Предишните дни снимахме в старозагорския, плевенския и ловешкия.

В плевенският, на изпроводяк директорът, много вежлив и възпитан човек ни каза, разтърсвайки ни силно ръцете: "Довиждане иии...Винаги сте добре дошли" ?

Ако си сметна часовете изкарани в снимане по затворите, през януари, ще се окаже че съм бил зад решетките около 3 дни. Предполагам, че на толкова биха ме осъдили, ако открадна от Женския пазар в София, една агнешка главичка, 4 портокала, два бежави сутиена и един шлифер.

Опс... стига глупости, че май се описах като содомит-травестит и ексхибиционист едновременно.

Да се върнем в Сливен, бодливата тел, решетките и лошите момичета зад тях.

Където..."Зад всяка една решетка, стои по една неуспяла жена"... Въпросът разбира се, е малко спорен, с определенията за успех или неуспех, но както и да е.

Пътувайки към сградата се минава покрай едно училище. Не знам, тази близост на сградите и обитателите им, дали е взаимно "възпитателна" или само ражда шегички от сорта - "Преди учех срещу затвора, сега училището е срещу нас", но със сигурност нещо ражда.

Още от юношеските си години, винаги съм си представял този затвор, обвит в криминално-сексуална екзотика...нещо като мюзикъла "Чикаго".

Фантазиите ми, се счупиха още в първите шест минути, след влизането ни.

Килийте бяха обитавани от най-обикновени изморени и сломени създания от женски пол - стари, млади, грозни, красиви, диви, елементарни, агресивни, посредствени, луди, още по-луди... крали, убивали, отмъщавали.

Не знам... Може би, тези от фантазиите ми, предстои да влязат.

Както и да е, въображението е едно, мюзикълите друго, реалността съвсем трето.

Когато бяхме преди време в испанският затвор (Centro penitenciario Madrid lll) се срещахме за интервю с едни българи, които първо решиха да говорят, после се отказаха, после се съгласиха.

Накрая не искаха дори и да се снимат "щели да разочават семействата си".

В последствие се съгласиха, снимаха се, говориха но... с шапки пред лицата. Директорът на "Madrid lll" ни разведе из помещенията и килийте им.

На много места не можеше да се снима. Знаех, че това е условието да ни пуснат, но въпреки това, се дразнех като се "разминех" по коридорите с някоя уникална снимка. Често през решетките на прозорците покрай които минавахме, се виждаше един много висок комин във вътрешния двор. Аз, афектиран от липсата на пулицъри в матрицата на фотоапарата си, реших да се разнообразя, (фоторепортерите, може да си позволим да се държим като идиоти винаги, когато си поискаме, репортерите никога, те са прекалено интелигентни за подобни волности!) и изплясках на испански, най-ненадейно един кристален въпрос на директора. "Бе тоя комин тука, от крематориума на затвора ли е"

Милен (колегата), толкова се беше потопил в сериозността на репортажа, че взе да заеква от учудване. Директорът и двамата охранители, които ни придружаваха, виждайки неговото смущение, се впрегнаха за секунди и се спогледаха. Чак когато се усмихнах предразполагащо, се успокоиха и си казаха на ум: "Боже, какъв идиот", след което понижиха доверието си в мен с няколко пункта. Аз пък от мъка, си преместих фотоапарата от едното рамо на другото.

На обяд ни поканиха в стола. Ядохме супа и пиле с ориз в компанията около 200 крадци, убийци и изнасилвачи.

После ни заведоха при гордостта на директора - червенокосата Йоланда, четиридесет годишна симпатична жена. Тя обучаваше затворници в една огромна класна стая вече 15 години. На география, английски, математика, етика, смисъл и всички науки, които лишените от свобода не бяха научили, докато са били на свобода.

Когато влязохме забелязах нещо много странно. Тези мъже осъдени на по 5,10,15 и повече години, я съзерцаваха като светица, като майката на Дева Мариа, като Света Ана, като "Голата Свобода" от картината на Дьолакроа.

И най-интересното, тези престъпници недокосвали жена от години, не я гледаха "на ебане", а с горестна вярност, примесена с възторжена човешка любов.

Изглежда, че с присъствието си, ги караше да се чувстват добри хора.

На излизане единият от придружаващите ни, си промърмори под носа, сякаш на себе си: "Толкова я обичат, че биха извършили престъпление заради нея". Повярвайте ми, повярвах му!

И съвсем накрая, за да кажа нещо умно, ще кажа за какво мислих тия дни.

Мислих, какво е общото между всички затвори в България и накрая го измислих;

В нито един, няма знаков политик, осъден през последните 25 години.

П.П.

Повлиян от последните новини, пак се замислих;

Какво е общото между България и Румъния по отношение на борбата с корупцията?

Мислих, мислих и нищо не измислих.

(На снимката, съм все още от външната страна на оградата на женския затвор. Половин час по-късно, обикаляйки и снимайки сградата и двора, станах обект на няколко сексуални закачки, просъскани от решетките на килийте над главата ми. С риск да се изложа, мога да кажа, че щенията им не получиха взаимност.)