Руди фон Фергуц не успява да се пребори с Католическата църква за наследството на прадядо си. Не съжалява, че съдбата го е изпратила в Бърза помощ.

Българите по традиция обичат да псуват линейките, че закъсняват, че не уцелват адреса в затънтената планина от първия път и че не карат луксозно като последен модел на "Бентли".

Родният шофьор от своя страна по традиция засича линейката, за да не мине с предимство на зелен светофар. А най-големите класици гледат да се залепят зад пищящата и светкаща кола, за да се измъкнат по-бързо от задръстването. Със сигурност огромна част от напрежението пада върху шофьорите на линейките, от които преди всичко зависи дали пациентът ще бъде закаран навреме в болницата, за да бъде спасен.

Работата и напрежението са огромни, а заплащането е далеч от атрактивното. При това положение изглежда по-скоро като научна фантастика присъствието сред шофьо-рския състав на Бърза помощ на пряк потомък на австрийски граф. Няма шега и измама. Една от линейките в София се управлява от Руди Йосиф Йенер фон Фергуц. Прадядо му е известен австрийски благородник, който навремето притежавал свой замък, земи, езера и всичко друго, което му отива на благородник от такъв ранг. Само дето нашият шофьор не успява да се докосне до благата, оставени му от богатия роднина.

"Прадядо ми бяга от Австрия през Втората световна война. Преди това завещава цялото си имущество на католическата църква. Направих няколко опита да получа това, което ми се полага от наследството му, но се оказа невъзможно. Накрая ме посъветваха просто да се откажа и да се радвам на живота ми такъв, какъвто е", разказва Фон Фергуц.

През годините той преценява, че е по-добре да не тръби за своето благородно потекло. Знаят го само най-близките му хора.

"Какъв е смисълът да разказвам неща, които нямат никакво отношение към сегашния ми живот. Не се чувствам по-специален. Преди време бях на екскурзия в Австрия, но реших да не обикалям земите на прадядо ми. Там всичко е приключило. Не бива да съжаляваме за неща, на които не им е било писано да се случат", отсича Руди Йосиф Йенер фон Фергуц.

Преди да се качи на линейката, той дълги години кара тир и така посещава едни от най-интересните кътчета на Стария континент. Именно на него му се налага да закара конструкцията, върху която лумва олимпийският огън при откриването на зимните игри в Сочи.

"Беше си голямо приключение. Спомням си как ме спряха на руската граница и трябваше доста да си почакам, за да ме пуснат, докато се разбере, че товарът ми не представлява някаква опасност. След това обаче ме вкараха с тира на самия стадион и направих една почетна обиколка", усмихва се шофьорът с благородно потекло. Ако имаше възможност, той не би променил нищо от досегашния си живот.

"В никакъв случай не се чувствам прецакан от съдбата. Случиха ми се много интересни и разнообразни неща дотук в живота. От една година работя в Бърза помощ и срещнах наистина уникални хора. Изправени са пред огромни трудности, но не престават да се усмихват", категоричен е наследникът на австрийския граф.

Заедно с него в една и съща линейка се вози сестра Кристина Манчева, която има не по-малко интересна история. Тя е била многократен републикански шампион по академично гребане. Участвала е на европейски и световни първенства. Оказва се, че якото потене над греблата сега изключително много помага на сестра Манчева в работата й. Благодарение на впечатляващата си физическа сила тя неведнъж е разрешавала критични ситуации в полза на пациентите.

"Отидохме при пациентка в старчески дом в кв. Горна баня. Болната беше на втория етаж, а жените от персонала бяха твърде слабички, за да помогнат. Наложи се да я хвана едва ли не на конче през врата и я смъкнах сама до линейката. Със сигурност дългогодишната ми спортна тренировка оказа влияние върху сегашната ми работа", разказва сестрата от Бърза помощ. При друг случай впечатляващата й физика й помага да отблъсне нападението на превъртял от гняв шофьор.

Още от признанията на австрийския граф, четете в хартиеното издание на "168 часа".