Преди няколко години в един декемврийски ден кацнахме с колегата Милен в Красноярск. Според местните беше топло, според новините беше беше минус 17, според моя панталон, който се беше превърнал в картонен, беше -25 (при някои обстоятелства панталоните ми имат навика да преувеличават).

На следващия ден се качихме на влака и спряхме след 600 км в недрата на Сибир, когато слязохме, термометърът на гарата показваше -21.

От там с една Лада Нива още 30км до село Черемшанка. Пътят беше заледен, шофьорът - пиян, а реката до нас се движеше със страхотна скорост в обратна посока. Там беше разположен Город Солнце - село "град" , общност, комуна, в който живееха хора отказали се от лукса и тормоза на големите градове и дошли да водят съвсем друго съществуване. Присъщо за минали векове, когото е нямало телевизия, телефони и съвременен технологичен стрес.

Техеният водач, кумир, месия и учител се наричаше Висарион. Проповядваше нов тип съзнание, свободно от егоизъм, омраза и съревнование.

В Черемшанка се деляха на местни и пришълци. В първите години е имало напрежение, но постепенно едните свикнали с другите.

Местните - диви, недоверчиви, агресивни. Пришълците - интелигентни хора, 80% от Русия и 20% чужденци. Всички зачеркнали лъскавите си коли, стъклените си офиси, и трескавия разболяващ градски ритъм.

Сега отглеждаха коне, разораваха земята с рало, садяха зеле и изглеждаха искрено щастливи, от простичкия живот в който се бяха потопили.

Първата вечер спахме при едно младо семейство, което чакаше да им се определи място в Город Солнце, за да почнат да си строят собствена къща, имаха малка дъщеря и сребрист котарак със смачкано самочувствие. Преди месец местните котараци го пребили жестоко (обясниха стопаните му).

Същата вечер, след като поговорихме и вечеряхме, реших да изляза да пуша на улицата. Срещу къщата имаше кръчма. Както стоях затънал до коленете в снега и се чудех -29 ли е или -30, вратите се отвориха и отвътре излязоха двама мъже (Сергей и Иван).

Това, на което станах свидетел, мислех, че го има само в руските филми.

След като прекрачиха прага, погледнаха в моята посока и тръгнаха право към мен. За момент се усъмних, че ще ме сполети съдбата на котарака.

Спряха на метър, застанаха един срещу друг... и тогава разбрах, че те въобще не ме виждат... Те бяха толкова пияни, че се намираха не само на друга планета, а и в друго измерение.

И започнаха най-колоритният спектакъл, който някога съм гледал...(без да объркат нито един път текста)

- Серьожа, Ты меня уважаешь?

- Конечно, уважаю.

- Нет...нет...нет. Ты скажи меня... Ты... меня уважаеш?

- Ну, Ванечка, конечно... тебе уважаю очень... очень.. много

- Серьожа...подожди...я тебе в первой и последной раз спрашиваю- ты меня...

- Ванечка...Ванечка...Ванечка...ну, что Ты говориш...конечно уважаю...

- Серьожа...........

-  .........

-  ..........

(и така 16 пъти)

Този триумф на руското приятелство и вярност продължи около 10 минути. Аз стоях отстрани и виех от смях. Тържеството привърши с волни прегръдки и решение да се върнат в кръчмата.

На следващия ден с Миленчо бяхме при вярващите, постояхме седмица, снимахме и си тръгнахме. Ден преди да потеглим за България, спахме пак в селото с дивите руснаци. На сутринта влязохме в магазина за хранителни стоки. Две мрачни продавачки, две дебели клюкарки и един пиян гражданин на руската сибирска действителност обсъждаха състоянието на едно размразено парче масло, което някой от петимата беше изпуснал на пода.

Нашето влизане разведри напрежението в магазина и падналото състояние на маслото.

Като ни разпознаха, започнаха да ни разпитват как сме изкарали, какво сме снимали, какво сме разбрали и с какво са ни хранили...

Аз не вземах дейно участие в разговора, но на последния въпрос отговорих, без да се замисля.

Местните: - "С чего вам там кушали"?

Аз - "С людьми".

Не бях пораждал с отговор на руски език, такава радост, смях и добро настроение, каквито се отключиха тогава...

Те ме попитаха - "С какво ви храниха там", а аз чул-недочул, чух - "С кого се хранихте там".

Отговорът ми - "С хора" предполагам, ми осигури за доста време, постоянно място в идиотските разкази и случки от тази слабонаселена с хора местност.