Как и защо се превърнахме в толкова жестоки хора? И тук отново идва историята с учителя Асен Александров.

Според властите снимките са фалшиви, колаж, една подигравка, която коства много стрес за този човек и неговото семейство. И какви ще са последствията? Със сигурност, това, което направиха група издания, е подсъдно, но то изпраща сигнал към всички нас.

Образът на българския учител е на един тъжен човек, който се бори със системата, демографския срив и ниското заплащане. Това е един човек, който почти няма млади колеги, нито гледа на себе си като на човек с мисия. Защото масата по всякакъв начин му показва, че неговата мисия не е важна, тя не заслужава уважение. А когато в един умен човек се загнезди мисълта, че е ненужен, тогава той започва да линее, губи пътя, а нашите деца губят посоката на живота, точно защото ние не признаваме авторитетите на техните собствени учители.

Какво тогава очакваме от децата си? Да са критични, да са съмняващи се, да мислят преди да се хвърлят в крайностите, към които ги дърпат различни тъмни сили. С вестник се убива муха и политик. С жълт вестник се убива учител. Но нека жълтата хартия си седи в тоалетната, където човек не влиза да се храни. Нито яде тоалетната си хартия.

Не можем да ядем само с фаст фууд и изпражнения, защото се разболяваме. Гният газове, оригваме се на пластмаса. Същото е и с четенето – ако не подбираме това, което вкарваме в себе си, мозъкът затлъстява, блокира и си отмъщава. Сякаш пушиш много трева – затъпяваш брутално. И не, не е нужно да гледаме гол календар с учители, въпреки че съм убеден, че някои начални учителки има какво да покажат... Но тези хора трябва да запазят своя авторитет, а това зависи от нас.

По скоро трябва да се облечем. Да облечем собствения си мозък, който толкова много хора искат да заспи в дълбок и безчестен всесезонен сън.

Думите са на водещия на предаването "120 минути" по Би Ти Ви