Плаках, снимах, плувах, рисувах, играх на гоненица, със живота, със себе си , после на криеница... ходих на рожден ден, после търчахме с приятели безцелно по улиците, по коридорите на училището, после свирихме на китари, след това заминахме на стоп за морето, в дискотеките бяхме пияни и беше слънчево, понякога дори и през нощта, постоянно минаваха момичета, усмихнати и намръщени, красиви и побъркани...влюбвах се във всички, целувахме се, после създадох семейство, после го развалих и през цялото време тичах за някъде...

Продължих да обичам, жена ми, други жени, сина ми. Постепенно младостта, беше започнала да ми се превръща в навик...

Събудих се тази сутрин и се погледнах в огледалото. От там надзърташе няк'ъв чичак.

К'во ме зяпаш ве? -го попитах аз, а изображението ме погледна виновно, усмихна се малко тъжно и отвърна:

Честит Рожден Ден Пиер, днес ставаш на 50.