Тази музика освен емоция е и наука

Винаги в тези дни обобщенията и равносметките са повече от всичко друго. И вероятно това е съвсем нормално и естествено. И аз не бих направил изключение и бих споменал нещо, което много ми хареса през отминалата година. И това е “Голямото рок междучасие”, излъчвано по националната телевизия.

Гледах го с огромно удоволствие, научих доста неща, но най-вече ми даде усещането, че в тази държава не всичко е отишло на кино.

Браво на Митко Кърнев и компания!

Те са се преборили да има такъв формат в национален ефир, а не заврян някъде в кьошетата на медийното пространство.

Браво изобщо на всички, които имат нещо общо с “Голямото рок междучасие”! Казвам браво, и то най-искрено, защото предполагам какво е коствало на екипа точно тази идея да се появи на екран.

Винаги и, разбира се, не само аз съм приемал рока като коректив на деня, времето и на малките страсти и суети, които ни заобикалят. Приемал съм го като една от алтернативите на този свят, като едно от неговите спасения. Приемал съм го като най-честната абревиатура срещу пошлост, простащина, приматщина. Приемал съм го още като една от най-великите илюзии, с които човек може да пропътува живота си и да бъде щастлив.

Мисля си, че точно тези неща бяха казани и споделени в “Голямото рок междучасие”- от жури, сценаристи, участници. И по тази причина смятам, че форматът се докосна и до една друга аудитория, която може би е далеч от рока, но пък е близка до подобен тип послания. Нямам представа какъв е рейтингът, но съм повече от сигурен, че е така.

Хубавото още е, че

журито беше само по себе си отделно предаване

Или казано по друг начин - имаше някаква своя мисия. Признавам си: като човек, който има претенции за елементарна рок култура, научих много нови неща, обогатих се, просветих се. Четиримата просто казаха много ясно и точно, че рокът освен емоция, освен всичко останало е и наука. И за да влезеш в него, да го вкараш като някаква лична аритмия в организма си, е и труд.

Сега и за участниците - много различни във всяко едно отношение, но и много близки, събрани в една кауза – рока. Какво по-прекрасно от това! Български деца, които са понесли в себе си една друга изповед, едно друго мечтание, един друг изказ пред света.

Да, ще им е много трудно да оцелеят тук,

сред цялата пошлост и чалгарник

Ще преживеят със сигурност жестоки разочарования. Тепърва ще се сблъскат с посредствен манталитет и култура, но тази битка някак си е част от рока. Това е неотменна част от неговата изконност.

Тук някъде се сещам как през годините съм бил на концерти на адски талантливи рок банди и публика сме били шепа хора. Срам! Някой ще каже: ами това е положението, това е свободата всеки да избира какво да слуша и на какъв концерт да ходи. И всеки според вкуса си.

Така е, но има една малка подробност –

вкусът се изгражда

А за да изградиш някакъв вкус, трябва да положиш малко или повече усилия. Спорил съм много на тази тема. Писал съм. Не че има някакво огромно значение, но все пак да си го кажа.

Ето по тази причина смятам “Голямото рок междучасие” за кауза, която задължително трябва да продължи. И ако е възможно, изобщо да не слиза от ефира на телевизията.

Не искам да говоря за победители, за класиране. Това лично според мен на този етап няма абсолютно никакво значение. Но съвсем искрено пожелавам на всички банди, които участваха в “Голямото рок междучасие”, да не се отказват. Каквото и да им се случи - да не го правят. Да носят китарата винаги със себе си, дори в нощите, след тежки дни. Това е важно не само за тях, но и за всички нас, които живеем тук. Които дишаме и издишваме живота по един малко по-различен начин. И живеем с няколко илюзии в повече. А това е също рок.