Кога ли треската в моловете ще се пренесе в НДК

Панаирът на книгата е едно от най-хубавите неща, случващи се тук. Поне така мисля.

И ето сега - 44-ото издание на коледния! Всъщност няма никакво значение кое е поред. Важно е, че го има, съществува въпреки всичко. Казвам въпреки всичко, защото добре знам какво значи да си издател в България.

Винаги си на ръба, никога не се знае дали утре няма скоротечно да фалираш. Особено ако издаваш книги, които трябва да въздигат, а не да принизяват, ако издаваш такива, които разширяват диапазони и чакри, а не ги свиват.

Съвсем спокойно мога да кажа и съм повече от сигурен, че всеки, който се разходи из шестте етажа на НДК, ще намери нещо за себе си.

Ветрилото от издания наистина покрива всякакви вкусове и усещания, всякакви претенции и душевни суети. Много отдавна не съм виждал толкова пълна гама от заглавия.

Няма да изреждам автори, но си мисля, че много от българските издателства са в час с нещата, които правят, и по нищо не отстъпват на световни водещи издателства. И като се има предвид, че тук пазарът е малък, че голяма част от нас живеят в постоянен финансов стрес и книгата не е нещо жизненоважно, това си е чист героизъм.

Най-хубавото, когато се разхождаш из панаира, е, че наистина навлизаш в една съвсем различна територия.

Разлиствайки фриволно книжните тела, разбираш, че този свят, този луд, шантав, объркан свят може да бъде и друг. Може да бъде от време на време и малко по-красив, малко по-кокетен и аристократичен, една идея по-смирен. И този по-различен свят можеш да си го вземеш вкъщи, да изкараш някакви часове с него и това наистина да направи живота ти и нещата, които правиш, по-мъдри и по-изящни.

И си казваш, и се питаш: Ако джигитите, батките, тарикатите и всякакви подобни, които се размотават навсякъде в тази страна и се мислят за недосегаеми, дори само се разходят из тези етажи, без да си купят нищо, какво ли щеше да се случи с тази държава?

Повече от сигурно е, че само хубави работи. Знам - звучи малко наивно, но съм сигурен, че това си е истина. Една книга може да те промени, да направи живота ти съвсем различен, да го вкара в съвсем друга линия и посока, да те озари. А на този панаир е пълно с такива книги.

Дано повече хора го видят, дано си купят по нещо, дано не се притесняват да подаряват книга на близките си за празниците. Дано не смятат, че този подарък не е достатъчно скъп и атрактивен и ще се изложат с него. Лично аз си мисля, че да подариш книга на близък или далечен, е нещо много ценно. Много повече от всякакви други работи. Но за съжаление имам чувството, че много от нас виждат в този акт нещо снобско, прекалено интелектуално и претенциозно. Дано да греша.

И още нещо си казах, разхождайки се из НДК. Сега, когато вече треската за покупки е започнала, когато навсякъде текат и изтичат всякакви промоции, когато навсякъде пред теб виждаш запъхтени и леко объркани хора - какво да купят, какво да отнесат със себе си, когато е пик на консуматорското, което ни прави доста безсмислени, приемам Панаира на книгата като една голяма контра на всичко това. Като едно голямо несъгласие с този начин на мислене.

Никога няма да разбера защо в един момент започва това голямо пазаруване на всякакви глупости, защо започва това голямо, сърдечно вълнение пред всякакви щандове и витрини?

Повече от убеден съм, че голяма част от нещата, които се купуват с такъв огромен трепет, просто не са необходими. Дори бих казал, че са направо вредни. А с книгата не е така.

Ето по тази причина смятам Панаира на книгата за едно от най-хубавите и важни неща, случващи се тук. И когато някой ден, вероятно в много далечно бъдеще, тази страст за пазаруване от маркетите се пренесе на панаира и респективно в книжарниците, значи сме се пренесли наистина в един по-прекрасен свят.