Политическата атака срещу Централната избирателна комисия, организирана с помощта на една частна телевизия между двата тура на президентските избори, е проста като замисъл, а нейната ефективност е следствие от ниското фоново доверие към държавните институции изобщо.

Ключовото послание е: ЦИК е всесилна и следователно отговорна за всички проблеми и нарушения в изборния процес. Поради това че изборният процес е политическа борба, в организирането на която са замесени десетки хиляди хора, не е никакъв проблем да се посочват и документират факти за нарушения на правилата, по които следва да се води тази борба, и във всички случаи да се сочи с пръст ЦИК.

Авторите на тази атака обаче ехидно подминават факта, че чрез нея те извършват най-тежкото възможно нарушение в изборния процес, граничещо с престъпление. Хвърлянето на далече отиващи клевети срещу ЦИК без никакви сериозни доказателства за тях е именно такова.

ЦИК организира държавен преврат, ЦИК манипулира резултатите от референдума, ЦИК лишава избирателите от право да гласуват. Проблемът не е само в това, че тези клевети са абсурдни, а и лесно оборими. Основният проблем е, че те се крещят в публичното пространство, преди изборният процес да е приключил. Така се преминава границата, отделяща демокрацията от диващината.

Ефектът се усилва от медийния резонанс и от мълчанието на други отговорни държавни институции, най-вече ДАНС и прокуратурата. В неделя на 90 000 обикновени българи им предстои да вършат трудна и отговорна работа с 24-часов работен ден срещу мизерно заплащане.

Те винаги допускат грешки при извършването на тази работа. Огромното мнозинство – от умора, пренапрежение и понякога от некомпетентност. Някои от тях – може би умишлено или поради политически натиск. Атаката срещу ЦИК, организирана със съдействието на една медийна корпорация, няма как да има друг ефект, освен да подложи на допълнителен натиск тези хора.

Няма да коментирам въпроса кой се нуждае от това. ЦИК не е цялата в бяло и в изборния процес има маса сериозни проблеми. Но ако използвам любимите на някои хора спортни метафори, бих казал следното: свидетели сме на нахлуване на терена по време на мача пред безучастните погледи на тези, които би трябвало да отговарят за сигурността на събитието.

Мога да си представя какви избори искат да се организират в България тези, които си го позволяват. Пиша всичко това, защото днес все пак е 10 ноември

(От фейсбук)