Преди да се прави на Ела Фицджералд, Сашка да си спомни какви ги натвори

Точно в суматохата и суетата около президентските избори тук и в САЩ една новина кацна във всички медии, без да има нищо общо нито с “Дондуков” 2, нито с Белия дом. Новината, предполагам, разтърси поне половин България и я вкара в страдание.

Една от емблемите

на чалга културата,

или казано по-естетски - на попфолк музиката, Сашка Васева обяви най-официално, че влиза в джаза, сменя си името и вече се казва Александра Бакърджиева.

Не знам как нейните почитатели, фенове и публика са приели това, но предполагам – тежко и много болезнено. И не че тук или по света всеки не може да прави каквото си иска – да сменя име, пол и т.н., но за нашите ширини това

си е малка революция

Внимателно прочетох причината, поради която Сашка Васева обръща живота си наопаки и иска да отиде в компанията на Ела Фицджералд. Изживяла е личен катарзис, който я е подтикнал към това и, разбира се, у всеки нормален човек буди съчувствие.

Но в задачата се пита:

защо точно джаз?

И какъв точно?

Джазът има десетки разновидности и това да кажеш, че ставаш от утре джаз певица, звучи доста несериозно и нелепо. А за някои хора, като пишещия тези редове, повече от нагло. Нагло и заради още нещо.

Джазът преди всичко е начин на мислене, някакъв вид културен статус, вътрешна сетивна дестинация, съвсем друг тип взор и копнеж по света, радикално различаващ се от чалгата.

Това да имаш глас, дори и да е най-прекрасният, обемният, най-колоритният,

не значи, че можеш

да пееш джаз

Защото тази музика, това изкуство е преди всичко изживяване, пътуване, разравяне на сетива и организъм. Ако цял живот си пял за бикини и сливи, няма как да влезеш там. Невъзможно е дори и, както казах, да си прекрасен вокал. Просто само с пеене не става. Под пеенето и около него стоят още стотици неща.

И още нещо много важно, което няма как да не се каже. Има ли представа Александра Бакърджиева

колко знайни и незнайни джаз певици има в България,

как се изхранват и какво им струва изобщо да съществуват?

Наясно ли е, че едно нейно участие, дали в близкото или в по-далечното минало, в някоя чалготека или където си избере, вероятно е струвало колкото участието на, предполагам, поне пет джаз бенда? Дава ли си сметка, че това е начин на живот? Че си слагагаш главата в някакви много често илюзорни неща, че

пачките с парите липсват Дава ли си сметка още, че това, което иска да прави в бъдеще, трябва да произлиза единствено и само от сърцето, а не от банкомата?

Трябва да се каже и друго. Хора като Сашка Васева, след като са тръгнали да пеят джаз, трябва поне да си помислят какво сътвориха преди това, как възпитаха ужасно много българи в неописуема глупост и пошлост, как

сведоха мечтите на голяма част от едно поколение

до най-амебното, което може да се измисли

Направиха така, че днес да се живее в пейзаж, от който ти се повръща. Това, разбира се, не е само към нея, а към всички певачки и певаци и към техните бизнеспокровители.

И сега как става това? С лека ръка започваме да пеем джаз, ще се правим на Ела Фицджералд!? Както се казва, нека имаме поне малко уважение, дори в името на хора, които вече ги няма, като Людмил Георгиев, като Рупето, като Васко Пармака - първите имена, които ми идват наум.

Малко уважение към едни други хора, които никога не приеха чалгарщината във всичките й форми без изключение. Много от тях си взеха куфарите точно заради това и не искат да чуят изобщо за родината си. А както знаем днес, в тази страна

чалгата е абсолютно навсякъде - от каране

на кола до обноски,

до цялостно живеене

Да, всеки има право на свои лични еволюции, в случая Алекснадра Бакърджиева, и няма нищо лошо в това. Хубаво е, че се сетила за джаза. Можеше да се сети и за рока, въобще - за каквото си поиска. Само че всичко това звучи абсолютно несъстоятелно. Менте.