Впечатляващата статистика от 8 гола и 8 асистенции само за 17 мача има до момента девойката на американски терен за университетския отбор на “Нортуестърн.” Преди това тя бележи гол след гол за английските “Бристол академи” и “Лондон бийс” В България хората вече я разпознават, през 2015 г. e номинирана за Жена на годината.

Мъжко момиче на терена, истинска дама в живота и луда фенка на Бионсе. Толкова луда, че певицата е единствената тема, която може да скара футболистката със съотборничките й. Евдокия Попадинова е само на 20, а името й вече е известно не само у нас, но и по света.

Определя себе си като упорита, трудолюбива и непредвидима. Младата футболистка е родена през 1996 г. в гр. Хаджидимово, Благоевградско. Увлечението й по спорта започва още от 10-12-годишна възраст. Играта с кукли не я привличала. Вместо това предпочитала да рита с момчетата навън.

За страстта й по футбола несъмнено роля играе и баща й. Той е треньор на момчешкия отбор в малкото градче. По онова време в юношеската формация липсвали кадри и за да не бъде разформирован отборът, Попадинов решава да картотекира дъщеря си. На въпроса защо именно футбол, а не типичен женски спорт като художествена гимнастика или балет Еви отговаря простичко:

“Аз съм от малък град, в който не мисля, че има условия да тренираш подобни спортове. Въпреки това не съжалявам за избора си.”

За девойката футболът е най-голямата й страст

“В началото нищо не беше сигурно, тъй като в Хаджидимово нямаше женски отбор, а и като цяло в България женският футбол не е много развит. Въпреки това продължих да следвам мечтата си.”

Следва развитие в кариерата на Евдокия и от момчешкия тим се насочва към женския футбол. Главен “виновник” за това е Емил Кърцелски, бивш треньор на “Спортика”. “Когато тренирах с отбора на баща ми, играехме срещу “Пирин” (Благоевград). На тези мачове ме забеляза Кърцелски и ми предложи да играя в отбора му. Именно той е човекът, който ми помогна да отида в Англия, и ми даде идеята да замина за САЩ. Дължа много на треньора си.”

Младата футболна надежда също така

играе и бележи за националния отбор,

става капитан на тима за девойки до 19 г.

"Първият път, в който се почувствах истински горда, беше, когато вкарах първите си два гола за националния отбор на България до 17 години срещу Хърватския - споделя Евдокия пред в. “168 часа” и допълва - „А най-хубавият момент в кариерата ми досега определено е, когато с отбора ми “Лондон бийс” отстранихме “Челси” за купата. Това е мач, който винаги ще бележи по някакъв начин кариерата ми и няма как да го забравя.”

До знаменития мач с “Челси” и игра в английската Висша лига достига през 2015 г., когато бившият й треньор от “Спортика” Кърцелски я вика на проби в “Бристол академи”. По това време той работи с детско-юношески формации в отбора. В новия тим Евдокия

бързо забелязва различното отношение към

женския футбол.

“За разлика от България, където хората все още са предубедени, англичаните приемат напълно нормално мисълта, че играта на терена не е само мъжко занимание. У нас за хората е все още странно момиче да тренира футбол може би защото женският футбол не е така популярен. За сравнение – в Америка момичетата ритат от малки.”

Най-силният мач на Попадинова във Висшата лига е срещу “Оксфорд юнайтед”

това лято. Тогава българката играе за “Лондон бийс”, отбор от втора дивизия, и се разписва с два гола - в 36-ата и 54-тата минута на мача. Но най-големият успех за отбора й идва няколко дни по-късно, когато се класират за полуфиналите на турнира за купата на Англия. За пръв път в историята на женския футбол на Острова отбор от второ ниво успя да извоюва място сред 4-те най-добри в страната.

По това време българката е подложена на психически и физически тормоз от съперничките. “Обиждаха ме, ритаха ме,

казваха ми да си ходя в скапаната държава,

но така и не успяха да ме пречупят! Сега мога да се прибера в България супер горда и щастлива, защото моят отбор продължава да прави история!”, споделя Еви във фейсбук профила си.

“Преди мач получаваме програма с информация за съперничките. В листа бяха описани и моите успехи. Противниковият отбор разбра откъде съм, колко съм постигнала за една година. Искаха да ме изкарат извън нерви, за да не играя добре, а аз лесно се паля. Мисля, че това беше тактика на отбора на Шефилд, защото мачът беше важен и за двата отбора. Тогава треньорът ме успокои и ме увери, че не могат да ме спрат, а само се опитват да сломят духа ми”, спомня си Еви.

Колко гола вкара Евдокия в американското първенство - четете в хартиеното издание.