Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сложете Димчо на витрините

Сега, през октомври, се навършиха 100 години от гибелта на Димчо Дебелянов. Много неща се случват тук, за много неща може да се говори и пише, но повече от сигурен съм, че сега е моментът отново да си спомним за поета на белоцветните вишни, за копривщенеца с разнолика, нестройна душа.

Да си спомним или приведем глави пред

един от най-големите

поети на Европа, за наша гордост – българин

Много неща са писани за него, има достатъчно изследователи на творчеството му, не е забравен, което е най-важното. Изучава се, името му носят училища, улици, читалища. Но имам усещането, че никой не е успял да разплете докрай съдбата му, сълзата му, трагичността и величието на живота му.

Никой не е успял докрай да преведе мировата скръб, надвиснала върху стиховете му. И може би точно това го прави толкова самороден, единствен и специален за нас, българите, и ни кара винаги много внимателно да открехваме вратата, когато искаме или се опитваме да влезем в неговия свят.

А този свят наистина изпълва синусите ти, фибрите ти, дишането ти с плантации от тъга, с несбъднат взор към кипналите облаци, с окосени поляни от самота. Или може би с всичко онова, което е поезията.

Всичко онова, което я прави тотална опозиция на бита, на времето, на малките и дребни неща, които ни заобикалят или са впити в нас.

Много ми се иска във всеки български дом да има книга със стихове на Дебелянов. Знам,че това е близо до утопията.

Знам, че звучи дори сладникаво. Давам си сметка, че този век е измислен за други неща – по-практични и парични. Век, в който поезията се смята за нещо напълно безсмислено. Но много ми се иска да е така. И не за друго, а защото през думите на този поет

всеки може да направи свой автопортрет,

да се вгледа отстрани в много неща, да преосмисли мрачните си или щастливи дни.

И не на последно място, това да бъде малък поклон пред този огромен поет, родил се и живял тук. Мисля си, без никакъв патос,че ние, неговите сънародници, просто му го дължим.

Мисля си още, че стиховете му без никакъв проблем са преминали през годините. Няма и доза архаичност в тях. Няма нищо, което ги прави минало. Няма нищо, което те кара да ги изтупаш, преди да ги четеш. В тях наистина е заложена вечността.

Може би точно това прави Димчо Дебелянов всемирно име. И както по-горе си позволих да кажа - прави го и нещо много специално и единствено, особено за нас, които живеем тук.

Нямам никаква представа как тези 100 години от гибелта му се отбелязват.

Предполагам, че много неща се случавт в Копривщица, Пловдив и София - градовете, в които е крачил, мечтал и тъгувал. Където

скръбните си блянове

е упоявал с рими

И така трябва да бъде. Но си мисля и за още нещо, което може да се направи. Което по никакъв начин няма да бъде излишно. То не изисква абсолютно никакви усилия.

Ето го: Всяка книжарница да махне от витрината си някои от книгите за здравословно хранене, практични съвети как да натрупаме пари, как да направим сексуалния си живот по-щастлив, как да си махнем бръчките с фрешове, как да изглеждаме на трийсет, когато сме на седемдесет, и подобни издателски щедьоври.

С тях книжарниците са засипани и преливат. Те ни карат да се чувстваме малки и нищожни, защото непрекъснато ни поучават. В тях много често глупостта и безсмислието излизат от всички норми. Тези книги обаче, за голямо съжаление, са с огромни тиражи за сметка на онези, които настина могат да те издигнат и да те накарат да почувстваш, да усетиш багрите на живота по друг начин.

Съжалявам за отклонението, но някак си не можех да не го кажа. И продължавам:

На мястото на някои от изредените книги с подобно съдържание поне сега, през октомври, да сложат по една книга със стихове на Димчо. Да го почетат по този начин. Да стои на витрината. Би било хубаво. И кой заслужава такова нещо, ако не той?

Поетът!

Видео

Коментари